Група експерти с опит в управлението, обединени в Институт за ново икономическо мислене, ще представи в Софийския университет книгата си „България в Европа: Изоставане или догонване“. Автори са Александър Томов, Гарабед Минасян, Трифон Митев, Мария Видолова, Борис Попиванов, Мария Пиргова и професор Ганчо Ганчев.
„Моят раздел е посветен на проблемите на догонващия растеж в България. Сметките, че за да стигнем Европа са необходими 70 или 230 години са направени малко произволно. Ако ускорим растежа от тези около 3% в момента на 6-7, в рамките на няколко години ще можем видимо да подобрим икономическото положение и да се доближим в по-голяма степен до доходите в Средна Европа. Въпросът не е толкова трагичен и изоставането не е чак толкова невъзможно да бъде възпрепятствано“, казва Ганчев пред БНР.
Плоския данък остава много важен въпрос от гледна точка на социалната структура и разпределението на доходите. От гледна точка на икономическия растеж обаче, проблем остават макроикономическите проблеми като валутния борд
„В този смисъл, решимостта на правителството да направи някакви крачки за влизане в еврозоната е нещо положително. Но, може би най-важното е динамизиране на инвестиционния климат. Въпросът зависи както от макроикономическата политика, така от данъчната политика, така и от проблемите, свързани с правораздавателната система и така нататък“.
Проблемът с работната сила също е съществен, но икономическият риск е факторът, който отблъсква инвеститорите от България, както и неефективната банково- финансова система.
Ускорено нарастване на работната заплата е реален шанс български работници, които живеят в чужбина, да се върнат обратно, допълни той.
Ние практически нямаме капиталов пазар, за разлика от почти всички останали страни наоколо, включително Румъния. Една от причините за по-високия растеж на Румъния е по-доброто функциониране на тяхната фондова борса и капиталовия пазар, който е алтернатива за финансиране на инвестициите. Изследванията на Световния икономически форум показват, че има сериозно изоставане на българския капитал, на българския бизнес от гледна точка на мениджмънта, на маркетинга, на владеенето на съвременни форми на привличане на инвестиции и на финансов инженеринг. Нашият бизнес е много изостанал във финансово отношение!
Това изоставане не позволява да приличаме високо рентабилни инвестиции в новите отрасли. В тях не могат да бъдат привличани инвестиции по класическия начин, включително да кажем по линията на еврофондовете. Планът „Юнкер“ се базира на финансов инженеринг, на сложни финансови схеми, чрез които могат да се финансират временните отрасли. Тук България сериозно изостава!“
Инженери и работници са необходими на старата икономика. Новата икономика е ориентирана към облачни услуги, финансови технологии и др. Затова е необходима и нова стратегия в областта на образованието.
В доклада на ЕЦБ не е ясно посочено, че България не е готова за Банковия съюз, категоричен е още експертът. Големите банки у нас са големите транснационални и западни банки, които така или иначе вече са в този съюз, допълни той
ЕЦБ и МВФ се опасяват, че в банковата ни система има „неприятни механизми за пране на пари“ в контекста на скандалите в Естония и Латвия. „Нашите банки са джуджета в сравнение с такива гигантски банки като Дойче банк“, допълни той.
