„От кога лъжесвидетелстването под клетва не е престъпление? От кога създаването и използването на неистински документи не е престъпление? От кога съдиите и прокурорите помагат на страните да избегнат наказателно преследване?”
Тези въпроси зададе в отворено писмо до институциите Галина Атанасова, която по думите й, е станала обект на дискриминация на работното място и вместо справедливост, е получила огорчение.
Ето цялото писмо на Галина Атанасова:
О т в о р е н о п и с м о
До Президента на Република България г-н Румен Радев
До Премиера на Република България г-н Бойко Борисов
До министъра на правосъдието на Република България г-жа Цецка Цачева
До главния прокурор на Република България г-н Сотир Цацаров
До председателя на ВКС на Република България г-н Лозан Панов
До гражданите на Република България
С копие: до Европейската комисия за правосъдие
Уважаеми г-н Президент, г-н Премиер, дами и господа,
От кога лъжесвидетелстването под клетва не е престъпление?
От кога създаването и използването на неистински документи не е престъпление?
От кога съдиите и прокурорите помагат на страните да избегнат наказателно преследване?
Нормално ли е съдии и прокурори да могат да твърдят неистини и да не отговарят за действията си, тъй като били независими?
Допустимо ли е ВКС да разглежда документи, които не се съдържат по дадено дело и са създадени, след като се е състояло заседанието?
Приемливо ли е Инспекторатът към Висшия съдебен съвет и Комисията по Професионална етика и превенция на корупцията да разглеждат сигнали за корупция, само ако са подадени от министър нагоре?
Законно ли е съдии, прокурори и инспектори в институции на съдебната система с имена като „висш“ и „върховен“ да не спазват законите на страната, в която работят и живеят, пък били те и „независими“?
Търпимо ли е, според всички нива на съдебната система, работници да нямат право да се оплакват от работодателя си, при положениe че ГИТ е установила наличие на насилие и тормоз сред немалка част от служителите?
Позволено ли е само едната страна по договор да го спазва, а другата да може да го нарушава, без да носи отговорност за това?
Значи ли това, че живеем в робовладелско общество?
Означава ли това, че всеки гражданин може да стане обект на произволие на съдии и прокурори и да бъде осъден, защото те били независими и можели да твърдят неистини?
Свидетелство ли е това, че живеем в „правова“, „държава“ и „европейска“, ако всичко това е възможно и то по времето на европредседателството на Република България?
С уважение,
Галина Атанасова
