Ние се тревожим за Демокрацията в България. Но за нея можеше и трябваше да се тревожим, когато след 28 години на Преход се оказахме с парламент без опозиция. Защото опозицията не е тази, която не участва явно във властта. Опозицията означава надежден коректив и принципна алтернатива, когато от властта се посяга на стратегически приоритети и национални интереси.
Днес ние трябва да се тревожим не за Демокрацията, а за Държавата. За България!
Защото макар и по формално демократична процедура, Държавата е похитена, тя ни е отнета. Тези, които я похитиха и ни я отнеха смятат, че Държавата - това са Те! И затова могат да правят с нея каквото си искат и да го правят както си пожелаят. Могат да я ипотекират, могат да я залагат, могат да я продават, могат да си я раздават.
Ето защо трябва най-напред като общество да си върнем Държавата. Ето затова 30 години стигат!
Едва когато си върнем Държавата, можем да се опитаме отново да я направим демократична. Няма как иначе да бъде - Държавата за тях, Демокрацията за нас.
Държава без Демокрация може, много добре си може. Но Демокрация без Държава не може, изобщо не може. Даже ни си струва да опитваме.
Така че битката днес е отново там, където бе и през 1989 г. - за Държавата. Защото Държавата е Целта, а Демокрацията е Средството. Средството Държавата да е по-добре. И нищо повече от това. А ние допуснахме историческа грешка някога! Гледахме в началото на Демокрацията като на Цел, а на Държавата като на Средство. И Те ни отнеха Държавата, оставяйки ни Демокрацията.
Битката трябва да започне отново. Битката е за Държавата. За България. Ако и този път не го проумеем, то Те утре няма да ни подхвърлят Демокрацията като залъгалка, като дъвка, като илюзия, като мантра, а ще започнат да ни бият, репресират, насилват и наказват, че вярваме в нея....
Николай Слатински, фейсбук
