Из делниците на един луд
Тони Филипов, д-р
Curriculum vitae
Мисля, че беше през 2002 година. Една сутрин чух камбаните на “Александър Невски”. В смисъл, че ги чух в главата си, иначе ги бях чувал и преди това. И изведнъж нещо ме преряза. И се замислих издълбоко що за човек съм и какво ще остане след мен. И реших да си водя дневник. Тогава още работех в СУ, в сградата срещу Четвърти километър.
Хубаво беше в университета. Кефех се, даже сентенция за академичната евдемония си бях измислил: "Роди ме мамо с късмет, па ме хвърли в Софийски университет"… Наоколо само млади хора, студенти, еле пък студентки, кафенце, лафче… Работа - колкото обичаш. Никакви механизми на икономическа или некоя друга принуда. (И до днес си е така!) И бъдещето ясно за десетилетия напред - първо асистент, после - на 40 г. (ако не те мързи хептен) - доцент, на 50 - професор… Изобщо като магарето, дето паднало в ямата – яде, с… и се издига. Ама на, дойде промяната и донесе бая глад в академичните среди. Не беше време за наука.
Zaebin - най-новото откритие на фармацефтичните заводи в Дупница. Премахва стреса и помага да понесете по-леко ефектите на българската демокрация.
Снимка: DataBG
Сега често ходя срещу старата си служба. Нещо не се чувствам много добре. Но то пък кой ли е напълно добре. По причина на заболяването се наложи да напусна "бранша на мислителите" и да се отдам на дращене по вестниците. По-добре е, отколкото да работиш…
Така си мислех де, ама не излезе баш така. От позицията, дето се намирам сега, се открива чудесна гледка назад. И какво да ви кажа. Чувствам се като бръмбар, от лайно на лайно съм кацал… И все по-… Хайде да не довършвам, щото може да обядвате. Антоан Николов, Блъсков, Пъпките и като капак Дилян Пеевски. Да го духа Лайбниц! Журналистическата теодицея има точно обратния отговор. Както и да е.
При Антоан първоначално изглеждаше, че работите ще вървят. Ама аз направих една простотия. Беше точно когато Костов си смени министрите и никой не знаеше кои ще са новите. Една патица ми каза един виц: Само един човек знае кои ще са новите министри и… мъжа й. И аз с простия си акъл взех, че написах коментар в този смисъл. И престана да ми върви. Щото нещо драгалевското чувство за хумор не съвпадна с пазарджишкото.
И от там при Блъсков. В „Монитор” личностното ми раздвоение вече придоби ясни очертания. И двата ми „Аз”-а почнаха да си пишат всеки за него си. И така се появиха „Делниците…” Блъсков, такъв-онакъв, но ни беше оставил пълна свобода да тълкуваме обществения и политическия живот. Но имаше един голям недостатък. Не му стигаше да си изработиш парите, а искаше и да си ги изстрадаш. Зошченко пише за един такъв, некой си Сорокин, московски житар, който плащал на хората си по десет рубли свръх заплатата, срещу което си уговарял позволение да ги бие, когато кипне. Само че, за разлика от Сорокин, Началството реши, че може и без десеттях рубли… Ма не може!
И кацнахме на следващото… Да не ви занимавам с всичките нерви, които ми образува физико-социологът Юлий Павлов в качеството си на издател. Що им бяха на Пъпките медии не мога да ви кажа. Но това, което научих наскоро е, че Любо Пъпката си купил разкошен имот в Кан, при това с пари с напълно доказан произход. А другата пъпка се дуе из столицата с разкошен мерджан. Когато Анка му го отстъпи, де, но то не е много често. Пъпките за политиката много-много не ме закачаха, но побесняваха като напиша нещо етнически некоректно. Като например „За манталитета на мангалитета”. Една статия, в която изповядвам възгледа, че кражбата е културна референция на индобългарите.
След Пъпките кацнахме в „Нова медийна група”. При Ирен Кръстева нещата горе-долу вървяха. Но Боко Тиквата й изяде главата и я смени Пеевски, с което докторът вече навлезе в епохата на трайните неблагополучия… И сега ходи по редакциите и пита: „Обади ли ви се Дилян Пеевски?” И те като кажат: „Обади се.” – си тръгва. Без майтап. Сега сигурно ще купи Фрогнюз. Заклел се е да купи всяка редакция, в която ме вземат на работа.
Що съм работил с такива хора ли? Ами то няма други, бе! Нали затова казах Лайбниц да го духа!
Ами толкова за мен.
Да видим сега какво се случи през изминалата седмица.
Понеделник, 28 септември
Прави ли ви впечатление, граждани, че ние нямаме кабинет, а само премиер. «Разпоредих на министрите», «наредих», «забраних», «поръчах»... «Аз»! Знам, че „ние” е най-подлото местоимение, че в „ние” всеки никой се крие зад някой, но все пак Бойко може да споменава множественото число поне чат-пат, колкото да си мислим, че е събрал екип от съмишленици, а не момчета за разнос на пици. От друга страна обаче го разбирам премиера. Млада партия, няма банда кадри. Пардон, банка…
Оня ден Бойко направи едно изказване, което в една не българска журналистическа колегия не би останало без последствия: «Разпоредил съм на зам.-министрите на МВР много бързо да се промени законът...»
Монтескьо, Лок, Алексис дьо Токвил, Франклин, Джеферсън и изобщо целият фен клуб на теорията за разделението на властите се изправя в гроба и ръкопляска засрамен.
И се сещам, че през 2003 г. Цветанка попита во четири очи Бойко вярно ли не познава конституцията: „Да, не я познавам конституцията добре... Ще намеря време да се запозная по-добре.”
Ама на, не е намерил.
И в партията един Бойко само. А уж нямаше да е лидерска… В политологията се смята, че „силно персонализираните партии” са „дълбока патология”. (Кародърс) Абе, дали има наука патополитология? Мисля, че е нужна.
Дето вика народът, какъвто се е задал дълъг, ако е и дебел… Намеквам, че на някои хора в държавата им се привижда една здрава ръка, въоръжена с неокастрена гьостерица като единствен лек за болната ни демокрация. Та се чувствам длъжен да напомня думите на един от първите ни демократи: „Никога да не ви иде на ум, че сопата може да е благородна.”
Е, днешната сопа не е така буквална, като сопата преди 100 г. Но по същество си е сопа. (Сопа, за който от колегите не знае, е добре редактиран буков клон.) И наносопа да измислят, и от нея ще боли, да знаете! А, и още нещо да знаете: че здравата ръка от едната страна, означава яко дупе от другата. Да, да, не се оглеждайте, точно за вашето дупе става въпрос. Щото тя, здравата ръка, почва избирателно, „по заслуги”, но накрая вече кара наред…
Засега може да не ми вярвате, просто ме чуйте.
И да не си помислите, че съм почервенял? Точно напротив. И на мен много ми се иска да видя как Станишев се усмихва като Мона Лиза зад решетките на Софийския. Тъкмо и на Орешарски брат му вече не е началник. Ама надали. Тая работа малко ми прилича на стрелбата по каскети в „Приключенията на Тартарен Тарасконски”.
Вторник, 29 септември
Станишев отговаря на Таня Устата: „Права е Татяна Дончева, че съм момче – ами определено не съм момиче.”
Не знам. Едни разправят… Други са на противното мнение. Струва ми се, че вече трябва да се вземе едно компромисно решение – човекът ходи и по двата бряга. Така всички ще са доволни. Не ли?
На Боровец червените се надумали да предложат да се върнел необлагаемият минимум за доходи до 280 лв. Късно е либе за китка! Кака вече не е к… комунистка. Правителството на Станишев направи нещо, което и Рейгън не би си позволил, нищо че беше фен на класическия либерализъм на Фридрих фон Хайек, Лудвиг фон Мизес и други фонове от Виенската школа. Рони свали данъчната тежест на най-бедните с 263%! (Виж Л. Богданов). И увеличи данъците на най-богатите. Та в тоя смисъл Станишев се показа като либерален фундаменталист, ако мога така да се изразя.
Между другото, тоя пич, Рейгън, нищо че беше артист, се оказва много интелигентен. Оставил 800 есета по различни обществени въпроси. Даже издадоха книга с най-добри. Направо мислител. Дали Бойко няма да ни остави някое изненадващо литературно наследство? Според мен не му остава време за мислене, та камо ли за писане. Забелязал съм, че мисли на място, като се наложи. Което е много прогресивен метод, нещо като „тойотизъм” в областта на мисленето. Така де, що трябва да държиш ненужни мисли на склад.
Ама стига с тая политика вече! В държавата стават и некои добри работи. Дедо Петър Дичев от с. Недялско намерил чанта с 3000 лв. и ги върнал. Мислил съм по тоя въпрос още през 2002 г., когато една пенсия в Пловдив намери и върна $11 000. От една страна… Обаче пък от друга… Ще решавам на място. Да ги намеря, па то лесно. Щото досега съм намирал само до 7 лв. – веднъж на стотинки и веднъж на цяло.
Пише ми един гражданин, по точно, иронизира ме: „Вие изглежда имате много общи неща с блога boikopremier.blogspot.com. Може би си струва да си размените връзки и статии?”
Абе, господине, вие сте голям карък, да ме прощавате. От толкова правилни медии, да налетите точно на моя блог. Ами четете блога на Бареков, „Монитор” четете, „Телеграф”, „24 часа”, „Стандарт”. „Труд” четете дори, Валерия Велева. И анализ да ви извърти, и баница да ви извърти, и каквото си искате да ви извърти… Така де, не е ли така?!
Сряда, 30 септември
От РЗС викат, че царят излъгал, че наследниците на Фердинанд са упълномощили него и кака му да ги представляват при вземането на имотите. Аман вече от тия царски имоти. Да взима Бойко каквото ще му взима и да приключваме, че баят стана.
Всъщност, как мислите, дали Бойко ще вземе надвзетите ниви? Казаха ми, че премиерът още си държал в гостната портрет на Величеството. Велева го споделила тук-там, а тя го видяла като носила баницата на Бойко. Тая па Велева! Ако беше носила баница на Параванката, сега можеше и тя да получи орден „Св. св. Кирил и Методий” като Дърева. През 2007 г. госпожица Дърева направи баница, пардон портрет, на Параванката и той явно е останал много доволен. И как не: „Той е целенасочен, последователен и благоразумен… дипломатичен и коректен... Неформален лидер и говорител на гражданското общество... Днес Първанов се взира напред. И поглежда назад, за да види своите стъпки по пътя на времето...”
То, дето каза моят приятел Витя Самуилов, човек може да си види стъпките назад и ако е настъпил лайно. Само тройната коалиция да ни беше оставил Параванката, пак още дълго ще му виждаме стъпките назад по пътя на безвремието…
Както и да е. Само се притеснявам, че орден не може да се носи на пуловер.
Много интересно станало оня ден, когато премиерът Борисов отишъл при ректора на УНСС Борисов да откриват учебната година. Та ректорът Борисов казал: „Премиерът Борисов всъщност не е само Генерал, а и доктор по психология. В смисъл, той е член на академичната ни общност, ако не знаете.”
И залата избухнала в аплодисменти, плавно преминаващи в овации…
Затова не вярвам на Антон Кютев, дето рекъл в Силистра: „Има индикации, че правителството и лично премиерът оказват натиск върху няколко частни телевизии, за да ги накарат да покажат лоялност към сегашния кабинет.” Според мен го правят абсолютно доброволно – и телевизиите, и вестниците. Бареков например. По изборите Бойко го нарече „подлога” и той пак се не отказва да бъде лоялен.
Никакъв натиск няма, най-много да ги е призовал. Чета, че наркобосът Росен Ефремов, който пребил ченге в Перник, като чул призива на премиера да се предаде и се предал. Та може и с телевизиите така да е станало: Бойко ги е призовал и те са се предали.
Четвъртък, 1 октомври
Станишев рекъл в Благоевград вчера: “Освобождаването на Бойко Борисов като главен секретар на МВР беше грешка. Освобождаването му помогна да влезе в политиката и сега да има 116 депутати.”
Добрутро, другарю Станишев! Ако бяхте чели малко повече и не само съветска литература, щяхте да знаете как се прави. Когато гореспоменатият Рейгън станал губернатор на Калифорния, нали всички го мислели за гъдулка, та Джак Уорнър рекъл: “Ние сме виновни. Трябваше да му даваме по-хубави роли.”
Пък наскоро г-жа Седларска припомни как навремето президентът Линдън Джонсън отговорил, когато го попитали защо държи Едгар Хувър за шеф на ФБР: „Better to have him inside the tent pissing out, than outside pissing in.” (По-добре да е в палатката и да пикае навън, отколкото да е навън и да пикае в палатката”. (Виж "The People's Almanac") Обаче Станишко предпочете Петков в палатката. Не искам да кажа, че щеше да е добре др. Петков да продължава да пикае по фонтаните, но някак си можеше и двамата от палатката навън…
Проигра си Станишев шансовете. А те не бяха малки. На 28 март 2005 г. Бойко декларира: „Аз имам прекрасни отношения и със Сергей Станишев - много добри, много така, мисля, че се разбираме добре… Вярваме си…” (09.06.2005, "Новинар")
Царят пък колко сбърка. „Всички ме натискаха да направя партия за парламентарните избори и ако го бях направил, сега нямаше да я има тази тройна коалиция. Но царят се уплаши, юристите му повлияха. Тогава им казах: така и така ще ме омърляте, поне ме пуснете сам, а после каквото изкарам, ще го съберем. Но те не пожелаха.” ("Политика" от 07.04.2006 )
Ми то насила не става. Народът ни казва: „Едно куче като не знае да лае, само вкарва вълка в кошарата.” Така и Станишев. Да се хапе сега по гъза.
Петък, 2 октомври
Чета вчера в „Труд”: „Две села отгледаха тикви гиганти.” И си викам: „Сега да беше оня „Монитор” от преди изборите, в който във всеки брой ставаше дума за голяма тиква… Щеше да изведе и закономерност от простия факт, че такива големи тикви (40 кг.) не случайно се раждат точно тая година… Ама „Монитор” вече не е същият, и не смее даже и да спомене за това природно чудо. Казаха ми, че думата „тиква” и всичките й производни, например тиквеник, били забранени. И всякакви словосъчетания с тиква, като например, „Боли ме тиквата…”
Както и да е. Обажда ми се вчера един Петров на Тонифона да ме критикува що съм качил в блога си интервюто с бащата на Дилянозавъра. Цапал съм си блога с писания от жълтите вестници. Та се сетих за една друга интересна история с тикви. В "Стършел" имаше една рубрика - "Топ-идиот", в която коментираха идиотщини от пресата и даваха награда – свинска тиква. Та връчили те тази награда на главната на "Жълт труд". А тя ги изгледала и им рекла: "Аз имам страхотно "Волво", а вие какви сте?" И те си млъкнали. Казала им го е направо като Уестминстерската херцогиня: ”Всеки пътник в автобуса над 30 години е неудачник.”
Да, господин Петров, така стоят нещата. Както е казал класикът, такъв е законът на икономическата демокрация на пазара: „Тези, които задоволяват потребностите на по-малък брой хора, просто събират по-малко гласове долари, отколкото онези, които задоволяват потребностите на повече хора”. Вторите се возят във „Волво”, а първите в рейса.
Тодор Христев, шеф на „Атака” в Пловдив, нарекъл Волен Сидеров е „мухльо, страхливец и политически шарлатанин”.
Тодоре, каква кола караш? Синът ти да е в Брюксел на 7 600 евро заплата плюс един милион екстри? Снаха ти да е депутат? Жена ти да има вестник? Тъст ти… и т.н. Тури под сметката чертата и на сърцето ръката и кажи кой точно е мухльото.
Чета в „Труд”: „Вода от караджейка – силна като виагра.” Помислете, братя, не хуквайте с дамаджаните и тубите. Първо си направете един прост, но сигурен тест: става ли ви от жена. Ако не, и от вода няма да стане. Руснаците много правилно са го казали за водата:
Пей вода, ешь вода -
Ебаться не захочешь никогда!
Само известни колебания имам за водата от отточниците на АЕЦ „Козлодуй”. Но като помисля по-издълбоко – по-логично е да почнеш да светиш, нежели да… Което в някои източни култури се смята за част от самия акт, но в нашата не.
А сега малко на спортно-криминални теми. Батков реве като флекс. Собствениците на ЦСКА стояли зад фалшивия трансфер на 4-та футболисти на Левски. И руската мафия. Чета и ми се струва, че цялата работа малко излиза кой ми сра в гащите с извинение. Па и без извинение.
Батков не може да си обясни как при целия си опит се оказал измамен. Но не било от алчност: „Никой не би се отказал в тази ситуация от крупна сума, постъпила в касата на клуба, за да може да се изпълнят всички начинания и идеи, които имаме. Да има сигурност и спокойствие. Ако това е лакомия, добре. Който ме познава, не би казал, че съм лаком човек.”
Аз не го познавам, затова съдя само по някои странични неща. Самият „Стандарт” пише, че офертата на измамниците била умопомрачителна: над 4 млн. долара! Умопомрачителна, обаче Батков не се усъмнява, а припка като поп на кръщене.
Не, това не е лакомия! Това е онова същото чувство, което накара много българи да дават хиляди левове на телефонните измамници за машинни части. Но не знам как се казва.
Другият вариант е, че работата във финансов смисъл е вече в киреча и Батков се хваща като удавник за сламка. Щото из София се говори, че на г-н Батков само мустаците му не били ипотекирани. Споменават се някакви 50 млн. евро необслужени кредити, които банките всеки момент ще си поискат.
Моето мнение е, че се наруши паритетът, откакто Сашо Томов продаде ЦСКА. Сашо Томов срещу Батков нямаше никаква диспропорция. Отиваха си като Паниковски и Шура Балаганов. А сега нещата се промениха. Прави са червените фенове, на собствениците на ЦСКА трябва да им се дигне паметник. Чел съм, че боговете се смеели, когато некой простосмъртен успее да измами адвокат. При това с 20 години стаж.
Айде, толкова за днес. Ако ви назори да споделите нещо лично на автора, Тонифонът е 0885 233 691. Пък ако искате да се запознаете по-подробно с възгледите му, можете да си купите книгите му. Тя първата се свърши, но от втората има няколко бройки.
To be continued next Monday
