Една от книгите, които чета е случващото се у нас през 1981-1989 г. Сравнявам написаното с моите спомени за онова време.
Срещам фраза, която горе-долу звучи така: Имаше много примери за цинизма на режима. Повечето негови активисти смятат, че т.нар. "народна демокрация" и "социализъм" са само удобна форма без съдържание, за да държат властта и да консумират материални и духовни блага, напълно недостъпни за обикновените хора.
Да заменим "народна демокрация" с "демокрация" и "социализъм" с "членство в ЕС". Ето какво ще се получи:
Има много примери за цинизма на режима. Повечето негови активисти смятат, че т.нар. "демокрация" и "членство в ЕС " са само удобна форма без съдържание, за да държат властта и да консумират материални и духовни блага, напълно недостъпни за обикновените хора.
Някой съмнява ли се, че ние бавно и полека през последното десетилетие се върнахме 30-35 години назад??
И тогава пропагандираната стабилност бе всъщност стагнация.
И тогава се пилееха грешни народни пари за показни мероприятия.
И тогава се утвърждаваше непогрешимостта на Партията и правилността на партийната линия.
И тогава се вещаеше колко славен и велик е първият партиен ръководител.
И тогава никой не вярваше в това, което се говореше.
И тогава огромното мнозинство гласуваше както трябва.
И тогава имаше втора партия, която всъщност по най-важните проблеми припяваше на първата.
И тогава в света се надигаха бурни вълни, а ние се опитвахме да се снишаваме.
И тогава от Москва ни нареждаха какви стратегически приоритети и индустриални подвизи да правим.
И тогава се правеше преименуване - но на хора.
И тогава шепи хора се опитваха да кажат, че така повече не може и се оказваха маргинализирани и дори обвинявани в национално предателство.
Единственото хубаво в тази приблизителна аналогия е, че Промяната предстои. Само че този път младите не бива да позволяват тя да им бъде открадната. Иначе като стигнат до нашите години, също като нас ще си блъскат главите: Каква я мислихме, каква стана!
А ще стане още по-зле. Защото някога онези "горе" четяха Карл Маркс. А сега - Карл Май.
Николай Слатински, Фейсбук.
