Телата на братята Александър и Васил Стамболийски са погребани в паметник костница в местността Янини грамади край родното им село Славовица. Там, всяка година в т.нар. ”демократичен преход”, земеделци от всички формации се събират, за да отдадат почит. Разединени, те така и не стигнаха до единение, според заветите на своя патрон.
На 14 юни 1923 г. с втрещяваща жестокост е убит земеделският водач Александър Стамболийски. Той е 20-ият пореден министър-председател на България. Екзекуцията му е само 5 дни след преврата на 9 юни, когато армейски части под диригентството на Военния съюз свалят режима на БЗНС.
Според аналите още на следващия ден след преврата - на 10 юни военният министър ген. Иван Вълков дава устна заповед на капитан Иван Харлаков Стамболийски да бъде убит.
Операцията по залавянето му се ръководи от коменданта на Пазарджик полк. Славейко Василев, тъй като са имали сведения, че земеделецът е тръгнал към областта на родното си село - Славовица, Пазарджишко. Стамболийски прави опит да се добере до двореца в Кричим, но на 13 юни е заловен при село Голак, след което е отведен в Пазарджик. После го поема групата на капитан Харлаков, която го отвежда във вилата му в Славовица.
Преди да бъде садистично убит, Стамболийски е бил зверски измъчван. Паралелно с него е измъчван и брат му Васил. Двамата са убити от килърите - „брадатите облаци” - четници на ВМРО, начело със скопския войвода Величко Велянов - Чичето.
Според историческите данни главата на Стамболийски е отрязана, а по тялото му са открити 97 удара с 30 различни ножове. Преди да издъхне, се подписва със собствената си кръв на стената на стаята, в която е измъчван.
Ето какво пише световноизвестният писател Ърнест Хемингуей за зверщината у нас по отношение на сваления и екзекутиран премиер:
"Стамболийски беше свален от старите прогермански армейски офицери – рушветчии, политически интриганти, и от български интелектуалци, което в България означава хора, поели достатъчно знания, за да загубят способността да бъдат повече честни. Стамболийски беше убит от хора, които доведоха до пълна разруха страната, която той се опитваше да спаси".
В допълнение можем само да добавим, че в най-новата ни история преди Стамболийски не по-малко жестоко и зрелищно бе отнет живота на друг наш премиер и голям държавник - Стефан Стамболов. А след 14 юни 1923 година започва дългият черен списък на политически убийства, все вършени от несъгласни балкански опоненти...
Аделина Делийска
