Това написа в прочувствено обръщение музикантът Венци Мицов на стената си в социалната мрежа по повод разрушеното читалище в Шипка, за което ”Фрог нюз” съобщи преди ден.
Господин Хекимян, тая история с читалището в Шипка не е нова.
Лично аз съм показвал снимки на читалището във вашето предаване преди повече от 3 години. По времето, когато имаше протести срещу Вежди Рашидов, който, като министър беше предложил да даде 50 лева на един хорист, за да си трае.
Казвам го не за да ви критикувам, а за да отчета един факт - станали сме толкова безчувствени към проблемите, свързани с културата и духа, че обръщаме внимание на нещо, само ако са го лайкнали и споделили повече от 20 селебритита в социалните мрежи.
Преди 5 години именно редактори във вашата телевизия ни казаха, че не им била интересна темата с намаляването на ДДС върху книгите.
За сметка на това днес, 5 години по - късно берем плодовете от това, че културата не ни е интересна. Извадения пистолет срещу депутат, е част от тази липса на интерес.
Поздравявам ви, че отидохте до Шипка. Но трябваше да го направите преди 4 години.
А сега трябва да попитате министъра на културата защо даде 200 000 за клип за Европредседателството, а не ги даде за читалището в Шипка. И да го попитате още нещо - защо тоя проблем се замита и неглижира с години?
И каква е стратегията ни в културата - лъскави манифестации, килими от рози, стени от тухли, сапунени мехури и клипове за стотици хиляди левове?
Или читалищата, които тънат в разруха, провинциалните оркестри, които едва оцеляват и провинциалните театри, които често са превърнати в базари и фолк дискотеки?
Попитайте това министъра на културата. И да знаете, че ще ви отговори нещо за популизма. Ще каже, че преекспонирате историята за читалището в Шипка и ще е прав за себе си. Всеки е прав за себе си. Дори и вашите редактори. Единственото, което е обективна истина в тая история е, че върху руините на културата няма да пораснат цветя. Върху руините на собствената ни глупост ще пораснат плевели. Цветята на злото, възпяти от Бодлер...
Та така, господин Хекимян.
Ars longa vita brevis.
Животът е кратък - изкуството - вечно.
Животът ни е толкова кратък, че дори няма да доживеем да видим как последния човек на изкуството у нас ще загаси лампата, на път към терминал 1 или 2.
Така де, поне пътуваме свободно. Макар, че Рангел Вълчанов беше кръстил един от най - великите си филми “За къде пътувате”...
