Има такава българска мъдрост: Сит на гладния не вярва. Родена и минала проверките на живота, днес все по-често приляга за ситуацията в страната ни. Богатите управници се сърдят на бедните и болни свои сънародници, че ги притесняват с искания да им се решат проблемите.
Няма пари за всички, чакат ни Западните Балкани, има по-важни въпроси, гневят се важните фигури.
Президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов: „И престанете да разхождате тия нещастни деца по улиците. Засрамете се малко, засрамете се малко!" Репликата му е към майките на деца с увреждания, които протестират от няколко седмици. Като видя каква буря предизвикаха думите му, побърза да обясни, че бил много емоционален и загрижен за децата. Не му повярваха. Още повече, че в обясненията си, той заподозря политически игрички с участието на майки. Все пак, когато говори за чувствителност, нека не сравнява своята с тяхната. Повечето хора дори не могат да си представят ужаса, в който живеят денонощно тези семейства. Странно защо властта, която е причина за проблемите, не изнервя Димитър Манолов…
Вице-премиерът Валери Симеонов на свой ред подхвърля: „На майките не им е работа колко струва билетът на зам.-министърката“. Ако важната чиновничка Росица Димитрова, отговаряща в социалното ведомство за децата с увреждания, си беше свършила работата тук и бе изработила човешки вариант за решаване на драмата на тези хора, те нямаше да се интересуват от 16-те хилядарки, дадени от държавата за пътуването й до САЩ. А и информацията за билетите бе оповестена от медиите. Така и трябва да бъде, защото да се правиш на баровец в бедна държава с парите на данъкоплатците, е цинично и неприлично. По-логично бе Симеонов да коментира темите, за които отговаря, защото иронията към заканите му набира скорост. Хазартните тигри му се подиграха с мъничкото кръгче +18, залепено в долния ъгъл на рекламите на хазартни игри. Министър Ангелкова пък пътува в САЩ за срещи, които нямат нищо общо с туризма. Дали Симеонов знае с какво имат общо тези срещи?
Наедрелият депутат и патриот Емил Димитров-Ревизоро не изостава и вика по телевизора: „Стига са рекетирали премиера със стачки, защото сезонът на стачките свършва след 10 дни. Свършва европредседателството. Ние, за да не се излагаме пред чужденците, правим всякакви отстъпки. После това ще бъде забравено“. За премиера ли е загрижен или за стачките? Второто е неестествено за хора като Ревизоро… Ревизоро е много словохотлив и активен, когато в парламента се прокарва нещо, удобно на определени кръгове. И е много мълчалив, примерно, когато стане дума за милиардите приходи на Лукойл, от които не остава дори лев печалба и данъци. Не че някъде официално става дума за това, де. Какво ли си мислят данъкоплатците в такива моменти?
Пример да се говори по този начин дава самият премиер. „Тази тема да ми се махне от главата… Не мога да го гледам повече това“… Така каза Борисов преди седмица.
Налага се изводът, че ако майките и децата с увреждания наистина изчезнат – в управлението ще настъпи мир и спокойствие. Но къде да отидат? На лагер край Дунав? Д-р Менгеле е имал „идеи“ в тази посока, но едва ли канцлера Меркел ще подкрепи Борисов, ако… Макар, че Цецо би се аргументирал, стига да му се възложи. Нали помните пледоариите му за лекарите в Горна Оряховица? Какво като се оказаха неверни.
Има порядъчност, която не е плод на демагогията и лицемерието. Например омбудсманът Мая Манолова изглежда нелепо в скъпите си тоалети и бижута до майките с черни фанелки. Не става въпрос за сиромахомилство, а за съобразяване. Освен това спестяването на имената на премиера и другите виновни за трагичното състояние на проблема с болните деца (над 70 000 са те) прави съмнителна загрижеността й.
Няма как мастити управници, политици, чиновници и шеф-синдикалисти да влязат в положението на хората в беда. Защото са в друга лига и проблемите на простолюдието им изглеждат далечни и дразнещи. Пропастта не е от разликата в образование, опит, професионализъм, работоспособност. Става дума за несвършени задължения, липса на съпричастност и социални познания.
Ревизоро предупреждава, че свършва сезона на стачките, но истината е, че вълнението по върховете идва от започващия сезон на почивките. Управниците не искат щастливите им усмивки, огряващи резиденции и екзотични острови, да бъдат публикувани до тези на майките и децата в палатките. Дори те усещат, че ще е силно смущаващо.
Емилия Денева
