Много правилно отбелязва един ФБ приятел - промяната през 1989 г. започна със смелостта на майките в Русе, излезли на протест срещу системата, срещу социалистическата, чаушеску-живковската система, която с мръсния си въздух тровеше децата им.
Сега пак майки тръгват първи и единствени, защото проолигархичната и постпреходна система с безразличие и цинизъм убива децата им, а понякога с показна наглост се отнася и към самите тях.
Но в същото време, понеже най-сетне чета "Левски" на Яна Язова, то там след избиването на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, монахинята сестра Евпраксия казва:
- Разум трябва да се влее вече в нашите глави, да разберем, че пет, двадесет, сто храбреци няма да съборят империята, ако целият народ наоколо дреме!
Ето, това е истината. България може да се спаси от игото на посредствеността и корупцията, некомпетентността и безхаберието, корупцията и недемократичността, от самозабравянето на властниците и обръщането на страната ни в противоположното геополитическо направление, ако се опомни. Ако не пет, двадесет, сто човека пишем и се тревожим, говорим и ни боли, анализираме и искаме промяна, докато народът ни наоколо дреме... Необходимо е народът да бъде разбуден и разбунен, да осъзнае, че под привидността на сивото ежедневие и под покрова на имитационната стабилност, у нас се случва нещо опасно, обществото ни се обрича на безбъдеще.
Само с луди глави не става. Днес, във времето на лъжливите новини и перфидния ПиаР не може да бъде забит словесен нож право в сърцето на режима. Днес няма кой да ни освободи от превзелия ни режим, дори Европа не би могла, ако народът ни не го пожелае.
Както казва сестра Евпраксия - нищо не може да се промени, ако народът наоколо дреме.
А народът дреме... Все още дреме.
Само майките на децата с увреждания са будни.
Но дали ще могат майките на децата с увреждания да събудят цял един народ с увреждания?
