Младежите в България и на Балканския полуостров не се интересуват от политика. Това сочи изследване на фондация „Фридрих Еберт“, проведено в 10 балкански държави. Анализаторът Борис Попиванов обясни, че самото изследване обхваща теми от свободното време на младежта до образованието, ценностите, политиката, реализацията.
„Няма тенденции към рязко обедняване или нещо подобно. Този медал обаче има и своята обратна страна. Това е, че възпроизвежда социалните неравенства по начин, по който става много трудно младите бедни да станат богати. Наблюдаваме бедност, която не се разширява, но се възпроизвежда и създава доста поляризиран социален облик на българското общество. Това трябва да бъде от значение за политиците, когато правят решения“, обясни Попиванов.
Сред младите се забелязва и липса на политически интерес и политическо включване, сочи още проучването: „Говорим не само за членство в политически партии, но и за доброволчески дейности, участие в различни организации и т.н. Никъде, с изключение на гласуването, не се стига до по-високи дялове от 10%, т.е. младежта е дистанцирана от институционалната политика в много висока степен. Тя не предлага никакви шансове на младите да видят себе си, да видят своя перспектива. Затова и солидарността и социалността са на лице, но не се търсят през институциите, а през личните връзки, семейството, през микроструктурите на обществото. Там младите хора се чувстват най-сигурни“.
България продължава да бъде, заедно с Македония, единствените две страни в целия регион, където доминира дясната самоидентификация: „В настоящото изследване 7% от младите се определят като леви, срещу 24%, които се определят като десни, над 20% са в центъра, и над половината не могат да се определят по тази скала. От друга страна има изключителен ръст на придържането на социални ценности, на леви приоритети. Над 90% от младите хора се съгласяват с твърденията, които са им отправени по време на анкетата, че държавата трябва да се грижи за всеки член на обществото, че трябва да се намесва в по-голяма степен в икономиката, солидарността и свободата“, обясни Борис Попиванов.
