За червените прашки и тежките обвинения в лично облагодетелстване след месеци на мълчание проговори Азер Меликов.
Той е бивш председател на Управителния съвет на държавната фирма "Информационно обслужване" и сред приближените на Сергей Станишев. В хода на последната предизборна кампания се появи прословутата реклама с "брадвата" и "самолета", за която се твърдеше, че е режисирана от Меликов. От ГЕРБ, Синята коалиция и дори някои вътрешни структури на БСП реагираха остро срещу съветника на Станишев, чието име беше забъркано със скандалното изготвяне на биометричните лични документи. Днес той подробно е обяснил всичко, което е чул и прочел през последните седмици във всички медии за себе си във вестник "24 часа".
Предполагам, че моето дълго мълчание предизвика най-вече учудване у тези, които ме познават и с които сме работили заедно, или най-вероятно се интерпретира като глупост или още по-лошо - като гузност, от тези, които чакат еднозначен отговор или разпъване на кръста. Това мълчание обаче беше важно и доста образователно за мен самия.
В началото реших да не реагирам, защото смятах, че времето ще покаже кое е истина и кое не е. По-късно си наумих да изчакам да се насъберат повече въпроси, че да отговоря наведнъж... пък можеше и някоя недотам глупава теза да излезе. Дълбоко учудване и чувства, близки до погнусата, ме завладяха на един по-късен етап, когато едни във всяко отношение “малки” хора започнаха да си
записват PR точки или да правят смешни опити да се дистанцират от предишните си позиции и да се харесат на новите управляващи. Не по-малко смаян четях всекидневните медийни изяви на партийни "другари", чиито вътрешни мотиви са по-странни дори и от естетическите им търсения. А накрая седях и си мислех колко струва истината в България и колко време може да живее една лъжа? А десет? Отговорът навява доста тъжни размисли. Но по природа ние всички сме свързани в убежденията си и в отчуждението, в идеите и в разочарованието. Това е общата атмосфера, в която всички заедно и всеки един от нас поотделно вземаме решения, и тази, в която правим своя избор. Но се питам тогава кой е нравственият принцип, кои са рамките на свободата да общуваш и да изразяваш мнение?
Кое дава право на един психически нездрав човек да формира нагласи, кой ще разкрие мотивите на някой друг, разяден от алчност и престъпни намерения, да разпространява откровени лъжи, кой ще провери достоверността на изфабрикуваните клевети на трети, подгонен от призрака на неосъществените амбиции. Явно няма кой! Очевидно и за съжаление нашата действителност и същността на свършеното са заместени от крайно съмнителните и лични спомени на отделни личности.
Но ето малко факти, свързани с основните послания, които обиколиха надлъж и нашир родното медийно пространство:
ЦЯЛАТА ИСТИНА
1.Не съм правил и несъм участвал в изграждането на станалия всеизвестен сайт срещу тогавашния неформален лидер на ГЕРБ г-н Бойко Борисов. Същото важи и за неговотофинансово осигуряване, за което нямам информация. Освен това и сега всеки може да си регистрира подобен сайт под каквото и да си поиска име. Подобна постановка не е необичайна за нашия политически живот и по принцип не би повлякла след себе си особени размисли, ако не беше довела до втората неистина:
2. Никога не съм имал намерение, нито фактическа възможност да манипулирам изборните резултати. Софтуерът, който изчислява подадените за различните партии гласове, се програмира с различни нива на защита и автоматични контроли, а системата за повторно пресмятане на изборния резултат, организирана от Централната избирателна комисия, не дава никаква възможност за промяна или подмяна на подадените от СИК на територията на цялата страна данни. Интересно е, че тази теза не е нова. Тя се появи за първи път в момента, когато бях назначен като един от представителите на държавата в това дружество. Хората, които тогава я вкараха в употреба, и които години по-късно подведоха настоящия министър-председател, явно са отговорни и за третата лъжа:
3. Не съм получавал 10-15 хил. лева заплата като Председател на УС на дружеството. Заплащането на труда на заетите в управителните и контролните органи на дружеството, които са с договор за управление, е с твърдо фиксиран размер - две средни работни заплати за фирмата, т.е. около 2000 лева. Това е минимумът, предвиден в Търговския закон, където е определен размер между 2 и 5 средни работни заплати за съответното дружество. След влизането в сила на Закона за конфликт на интереси почти всички членове на УС и НС спряха да получават месечно възнаграждение Въпреки че не попадам под действието на разпоредбите на този закон, аз се разпоредих и на мен да не се начислява заплата.
4. Не съм ползвал кабинет в сградата на дружеството, нито пък съм се възползвал от правото си на служебен автомобил и шофьор.
5. По отношение изхарчените средства за "лични месечни разходи" (представителни) на членовете на УС мога да кажа, че такива не помня да са гласувани и със сигурност не съм ползвал. Много е вероятно изпълнителният директор да е осребрявал фактури за "представителни разходи", но това е негово право според Търговския закон и отговорност за това носи единствено и само той. В дружеството си има специален отдел "Вътрешен финансов контрол", от който никога не сме получавали сигнали за нарушения или други подобни.
6. Абсолютно неверни са твърденията, че фирмата е финансирала/спонсорирала известни и не толкова известни музикални изпълнители. Информационно обслужване няма нищо общо с подобни културни събития, нито някога е дарявала пари за такива прояви. Единствените средства, които сме дарявали, са били във вид на техника за заведения за социално слаби, инвалиди и т.н., учебни заведения и читалища, както и малки финансови средства за общонационални събития.
7. По отношение на фирмените партита - такива са правени всяка година по повод коледните и новогодишни празници, за което членовете на УС са получавали покана. Такива партита са правени и след почти всички избори - за членовете на ЦИК. По правило УС не гласува отделен бюджет и не участва по никакъв начин в организацията на подобни прояви. Това си е работа на администрацията, рекламния отдел и др. служители на фирмата.
8. Смешни са изхвърлянията за изхарчени милиони за рекламна дейност: това, което няколко пъти е минало през борда на дружеството, са разходи за реклама на фирмени промоции във финансови и ИТ издания.
Като цяло темата за "Информационно обслужване" АД мога да приключа с това, че по мое искане в дружеството влезе проверка на агенция "Държавна финансова инспекция". Това обаче се случи през април 2009 г., т.е. два месеца преди изборите и със сигурност много време преди да започнат злобливите изказвания по мой адрес.
Ако приемете от мое име и една препоръка - спрете да говорите срещу "Информационно обслужване" АД. Това е една солидна фирма, със сериозен потенциал, качествен кадрови ресурс и добро ново ръководство.
Подобни изхвърляния в пресата затрудняват всекидневната работа, създават дух на безпокойство сред служителите и пречат на нейната конкурентоспособност. Това в крайна сметка обслужва чужди интереси. Многократно повдиганият въпрос за моите професионални качества предизвиква внимание най-вече поради своята зашеметяваща мнителност и недооценка на същността на работата ми. Предполагам, че разясняването на принципите на държавното управление и моята скромна роля в него на хора като г-н Тошо Недялков ще бъде още по-трудно предвид неговите психологически възможности за възприемане на реалността.
Да организираш политика в дадена област, се свежда до създаването на условия, осигуряващи постоянен поток от идеи и предложения, тяхната оценка по финансови, социално-икономически и технологични показатели и последващата им реализация. Аз по-скоро бих попитал г-н Недялков къде е неговият принос, къде е държавната политика в областта на информационните технологии и къде са резултатите от отделените от него време, експертиза и талант? Или това важи само за частните договори, които той подписва с държавни фирми и прочее?
Очевидно неговият интелектуален свят и този на хората, които евентуално стоят зад него, е близък до някаква форма на "колективно договорена халюцинация" и се ограничава с фантасмагоричните изявления за някакви мними преговори за въоръжение или с изместването на въпроса към още по-смешните му естетически находки с мирис на спортен интерес. Но ето пак факти:
9. Не съм водил никакви преговори, нито някога съм бил в позиция да водя такива, за доставка, продажба, замяна или някаква друга сделка с изтребители Ф-16, както и каквито и да е било други летателни или военни средства. Това обвинение наистина е смехотворно...
10. По отношение на забележките за моето "бельо" и с извинение пред интелигентната част от аудиторията трябва да заявя, че подобни артикули не присъстват в гардероба ми. Макар и да ми е крайно неприятно да обезкуражавам духовните търсения и нравствено-естетическите бури в главата на уважавания от мен господин, ще си позволя да кажа: Не се поддавайте на изкушението, г-н Недялков, да давате вашите отговори и усърдно да обикаляте дебрите на собствения си провал. Двигател на бъдещето са въпросите, а вашите, дотолкова доколкото ги има, не вълнуват никого. Тук старите правила са неприложими, а Законът за увеличената възвръщаемост (на Мечо Пух) не работи.
Няма да учудя никого, ако кажа, че част от статиите, които се публикуват в България, са поръчкови и техните цели не са да разкрият пред обществото някаква истина, да го запознаят с някакъв проблем, неговото историческо развитие и перспектива и дори понякога не са предназначени да очернят конкретно лице Тяхната цел е да създадат предпоставки и условия за решаването на даден въпрос по точно определен начин.
Само и единствено в този контекст мога да разглеждам темата, която се разви по страниците на българския печат за новите документи за самоличност (с биометрични данни). Или по-точно:
11. Не приемам обвиненията, че съм манипулирал заданието и проведената процедура за новите документи за самоличност. Станах наблюдаващ по този въпрос от кабинета на министър-председателя поради закъснението в изискуемите от Брюксел срокове и пропадането на първата организирана от МВР тръжна процедура. За тези, които се интересуват, не съм участвал в изготвянето на никаква част от заданието - нито по общите условия на процедурата, нито в спецификациите и конкретните технически изисквания към кандидатстващите фирми. В комисията по избор на фирма изпълнител участваха около 30 човека - юристи, специалисти по документи и информационни системи от министерството, ДАНС и специализираните институти на МВР. Системно неверни са изказванията на набедения за специалист по въпросите на лазерната перфорация и криптирането г-н Живко Желев, заради чиито "самоделки" големи европейски фирми загубиха голяма част от представянето си. Не бих могъл да изпадна в подробности поради класифицирания характер на поръчката и на елементите на изграждане на системата за централизирано персонализиране на новите български документи за самоличност с биометрични данни. Абсурдни са и твърденията, че съм взел пари за тази процедура. Подобни проекти, г-н Желев, се реализират от неголям брой сертифицирани европейски фирми и се наблюдават от специален орган към Европейската комисия, т.е. там, където "балканските" ви номера не минават. Двама шведски изследователи на модерния бизнес и управление пишат, че "успехът зависи от наличието на плодотворна почва за развитие и приложение на знанията, среда, в която генерирането, изпитването, подобряването и реализацията протичат без затруднения". Ние обаче, вместо да създаваме и да променяме действителността сме се заели с вътрешни боричкания, подклаждането на ирационален страх, търсенето на въображаем враг и то с аргументи, които на първо място не са политически и не на последно място страдат от системна липса на идейно и фактологическо обновление.
Но аз не търся и не предпочитам разпознаваемите картини с добри и лоши герои. Далече съм от мисълта, че не съм правил грешки и че всичко с което съм се занимавал, е дало сериозен, завършен и цялостен резултат, не страдам също така от мисълта, че хората, с които съм се срещал в течение на този мандат, живеят с прекрасни впечатления от мен и със сигурност не си и помислям, че всички са останали доволни. Знам, че не се срамувам от свършеното, а от това, което не съм успял да направя, че съвестно съм си изпълнявал задълженията и съм действал къде с добро, къде с лошо според общоприетите норми за справедливост, добри намерения, творчество и кураж да променя нещата.
Някои обаче явно не търсят и не искат промяна!
P.S. Както писах в началото - мълчах, защото времето неизменно ще сложи своя ореол върху истината и ще хвърли тежка сянка върху злобата, конюнктурата и останалата символика на нашата обществено-политическа деградация. Но реших да разкажа моята част от тази история, за да сложа край на лъжите, обвиненията без доказателства и медийната полемика около личността ми.
Аз продължавам да вярвам...
Уви времето е разтегливо понятие, а хората четат, гледат и слушат всеки ден. За жалост едни и същи неща - без доказателства, но и без отговор.
Затова - отговарям само веднъж. Останалото е .... въпрос на възпитание и етика, а не на политика.
Азер Меликов
*Заглавието е променено от редакцията на Frognews.bg
