Двама чужденци, които са лицата на милиони работещи по света, дойдоха в София, където се събраха представители на 15 държави и синдикати.
Шарън Бъроу и Лука Византини – те са лицата на повече от 2,5 милиона работещи по света. Представляват международната и европейската конфедерация на профсъюзите. В България са, за да сложат началото на Алианс за сближаване на заплатите в Европа.
България категорично изостава. Минималната заплата тук е 10 пъти по-ниска, отколкото в Люксембург например. Съотношението спрямо френската минимална заплата е 1 към 7. И тези разлики в заплащането не могат да продължават. Това е и темата ни в България – как да се гарантира, че заплатите в България и останалите източноевропейски държави ще растат с темп, с който да достигнат средните в Европа, казва пред bTV Лука Византини, който е генерален секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите.
Минималните заплати в България са по-ниски, отколкото минималните заплати в градските части на Китай, което е наистина доста сериозен сигнал, допълва Шарън Бъроу, генерален секретар на Международната конфедерация на профсъюзите.
Двамата смятат, че до 10 години можем да догоним развитите страни в ЕС по отношение на заплащането.
84% от хората ни казват, че минималната заплата не е достатъчна, за да живеят достойно. Очевидно има нещо сбъркано. Ще чуете, че ръстът на минималната заплата ще коства работни места, че ще накара фирмите да изместят производствата си и да отворят другаде тези работни места – затова трябва да се работи за увеличаване на минималните заплати в цяла Европа и света, за да не се създава подобен дисбаланс, казва Бъроу.
Т. нар. автоматизирани работни места трябва да бъдат свързани с нови договори за заетост. Автоматизацията и промяната в производството ще променят съществено естеството на задачите на работниците и това трябва да бъде взето предвид. Страните от Г-20 трябва да се борят за създаване на фондове за справедлив преход към този нов тип работни места. Необходими са инвестиции в образование, преквалификация и обучение през целия живот. И те трябва да идват не само от правителствата, но и от работодателите. Това е жизненоважно, смята Бъроу.
Сблъскваме с два основни проблема. От една страна, автоматизацията ще доведe до загубата на хиляди работни места в традиционните производства. Това е и една от задачите на синдикатите и социалните партньори – да се уверят, че по време на този преход на мястото на всяко загубено работно място ще бъде създадено ново, по-добро. Това обаче означава много инвестиции както в създаване на работни места, така и в обучение през целия живот и придобиване на нови умения. Другият въпрос, който изниква в отговор на дигитализацията и прехода за традиционната икономика, са новите форми на бизнес. Платформите и дигитализацията създават изцяло нови бизнес модели и нов тип работни места. За тях няма стандарти и не са защитени. Това е второто предизвикателство, с което трябва да се справим – как да гарантираме същата социална защита и за тези служители, казва Лука Византини.
