Това са основните причини, поради които обществото ни изпада в стрес и протестира при всяко увеличаване на цените на енергоносителите, коментира пред „Фрог нюз” Богомил Николов, председател на Асоциация „Активните потребители”.
Нещо, което зависи от пазара и борсите по света, се филтрира през регулация и е така навсякъде по света. У нас обаче, поради липсата на адекватна регулация от страна на държавата, се създава напрежение средно на всеки три месеца. И всяка власт досега отказва да реши тези важни за хората проблеми.
Смятам, че единственото решение на този проблем в перспектива, е управлението да допусне създаването на наистина свободен пазар, в който всеки потребител да се ориентира кое решение е най-изгодно за него и да си изгради най-добрата стратегия. Така е навсякъде по света. Но ние нали сме освен света, все очакваме държавата да ни е закрилник и дори когато в света цените на енергоизточниците скачат с по два-три пъти, ние очакваме тук нищо да не помръдва. Няма как да стане и не трябва да имаме илюзии.
Протестите сега, плюс искането на оставката на шефа на КЕВР, са политически инспирирани реакции от опозицията, която не предлага конструктивно решение на проблема. Повечето хора, чиито доходи не са помръднали нагоре, са стресирани и се създава изкуствено напрежение.
Ако имахме действащ реален пазар нямаше да е така. Според мен политиците се страхуват да наложат енергийния пазар у нас, но той си действа във всяка от европейските държави. Само у нас, Кипър, Малта, Албания и Румъния не се приемат пазарните условия. И изобщо не виждам кой има полза от това.
Ние от 3-4 години апелираме за провеждане на политика за енергийна бедност. Това е най-важното, защото, ако приемем, че по принцип пазарът е несигурен, то това, което е най-добре да прави една социална държава, е да защитава своите най-слаби потребители – пенсионери, бедни и др.. Това означава пазарът да си се движи, а властта да създаде механизъм за компенсиране на хората, които се нуждаят от подкрепа.
Специфичното при енергийната бедност е, че при нея фокусът е върху подпомагането за изграждане на рационална енергийната структура. А не раздаване на пари на калпак, които очевидно не помагат. Примерно, на човек, който има нужда от помощ да му се смени печката с климатик. Така той ще си намали разходите за отопление.
Тази стратегия изисква дългосрочен ангажимент, който, за съжаление, нашите институции не желаят да поемат. Да не припомняме, че енергийната бедност, впоследствие поражда здравословни проблеми, които струват още повече на обществото.
Можем да обобщим – нужно е час по-скоро да се внедри свободен пазар за енергоносителите, плюс политика за енергийната бедност. Иначе все ще въртим като в омагьосан кръг.
Записа Аделина Делийска
