Национална овцевъдна и козевъдна асоциация /НОКА/, евродепутат Момчил Неков , представители на Министерство на земеделието, храните и горите в лицето на зам.-мнистър Цветан Димитров, директори на дирекции, представители на овцевъдните и козевъдни асоциации, представители от научните среди - специалисти от аграрните университети, ССА и земеделски производители поставиха основата на изготвянето на Национална стратегия за овцевъдството и козевъдството за периода 2018-2027 г.
„Тук съм като представител на България в Европейски парламент, тук съм като заинтересовано лице, което наистина иска да помогне на секторите овцевъдство и козевъдство. В компетенциите ми е да запозная българските органи, българските производители с предизвикателстата пред сектора, с пропуснатите възможности, които тепърва трябва да наваксваме, и в същото време да можем да парираме проблеми от глобално естество с търговските споразумения, които биха попречили доста на бранша“. Това каза евродепутатът от Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент Момчил Неков при откриване на форума “Визия за овцевъдството и козевъдството в България 2018 - 2027“.
Неков заяви, че е важно да остане подпомагането на овцевъдството и козевъдството на сегашните нива и да се засилят помощите за организации на производителите. Според евродепутата сред предизвикателствата за сектора са несигурността на доходите, силният внос от трети страни и демографско-възрастовия профил на производителя, както и липсата на маркетингов подход. Неков отчете, че нашите производители са организирани на 5%, а във Франция тези нива са 95 %.
Момчил Неков посочи, че миналата седмица в Европейския парламент е получено писмо от френска асоциация, която е притеснена, че ще има много голям пробив на говедовъдството от Мексико, а при овцевъдството и козевъдството- от Австралия и Нова Зеландия. "Французите са доста добри в своите политики, защото смятат да станат европейски лидер. На нас не ни пречи толкова вносът от Австралия и Нова Зеландия, въпреки че и в България се консумира такова месо в добри количества. За нас в изключителен проблем биха се превърнали френските производители, тъй като те ще искат да станат доминантни. Ако те имат добро национално подпомагане, ние едва ли ще можем да се справим с тези предизвикателства", каза Неков. Той заяви, че страната ни и конкретно Министерство на земеделието, храните и горите трябва да имат своя позиция.
Първите една-две години за младия фермер са критични и той трябва да бъде стимулиран, каза още Момчил Неков. "Трябва да се действа комплексно от гледна точка на смяната на генерацията, за да вкараме млади фермери. Една от мерките, които съм предложил, и която беше одобрена е за млад фермер в планинските региони", допълни евродепутатът. Той поясни, че може да се подомогне секторът на национално ниво с безлихвени кредити. "Като държава трябва да ги обзпечим, за да могат те да стартират", каза още евродепутатът във връзка с младите фермери.
„Вълната може да се сертифицира като биологичен продукт и оттам цената ще бъде коренно различна“, каза още евродепутат Момчил Неков. Според него това е възможност, която се пропуска в сектора. „Вълната е естествен продукт, който се изкупва на смешни цени“, каза Неков и обърна внимание, че в момента вълната се продава за 0,5 лв/кг. Неков отбеляза, че не се използват възможностите, които схемите за качество на селскостопанските храни и продукти, предлагат.
По думите му, по отношение на конкуренцията с другите видове месо, секторите козевъдство и овцевъдство изостават и в тях не се използват схемите за качество. Неков коментира, че хората са склонни в по-големите градове да доплащат допълнително, защото смятат, че купуват по-качествен продукт, с по-добри здравословни качества, с по-малко пестициди, т.е. потребителят все повече обръща внимание на това.
„Трябва да предоставим достатъчно информация за това, че продуктите и овцевъдството и козевъдството са уникални“. Това каза проф. Иван Станков, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация. „Козето мляко е прието за едно от най-здравословните - с алкална реакция, с малки мастни телца, лесно усвояемо. С висок коефициент на полезност са овчето и козе кисело мляко“, каза проф. Станков.
Проф. Станков заяви, че преди време сме имали 36 хил. тона вълна и сме задоволявали българската вълнено-текстилна продукция. „Сега вълната е отпадъчен продукт и не е включена към основните продукти, което за мен е парадокс. По този начин унищожихме вълнодайното овцевъдство“, коментира проф. Станков. Той поясни, че страната ни в миналото е изнасяла над 1 млн. угоени шилета, като най-добрите ни партньори са били Близкият Изток, бившият СССР. Проф. Станков добави, че сега в сектора се наблюдава един изключителен срив.
„Искам да благодаря на организаторите, затова че се постараха да направят този необходим форум. Много разчитаме на хората, които работят в европейските институции, за да може това, което се прави и искаме да се направи в България, да бъде чуто там и да бъде прието. Това каза заместник-министърът на земеделието, храните и горите Цветан Димитров по време на форума „Визия за овцевъдството и козевъдството в България 2018 - 2027“.
По думите му тези сектори са оставени на решенията на отделните държави-членки. „За кравето мляко се изписаха сигурно 10 страници изисквания, овчето- даже не е споменато“, коментира заместник-министър Димитров.
Евродепутатите трябва да направят така, че овцевъдството и козевъдството в Европа да излязат от анонимност. Димитров коментира, че не са много държавите като България, които произвеждат четири вида млека и отбеляза, че в нито един европейски документ не се говори за биволско мляко.
Участниците в срещата се обединиха около тезата за развитие на секторите овцевъдство и козевъдство, тяхното подпомагане и промотиране на продуктите овче и козе мляко, и месо.
