Сталинизмът е жив. Доказателството се казва Васил Тончев, директор на социологическата агенция „Сова Харис”. Този малко известен човек най-хладнокръвно заявява пред в. „Дневен Труд”, че министър Румен Овчаров трябва да си ходи, дори да не се докаже нищо от обвиненията срещу него. Достатъчни били обществените настроения...
За поддържащата си роля В. Тонч. получава приза на Испанската инквизиция за реанимиране на гоненията, като метод за вменяване на вина. Така той ще се нареди до главните призьори Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, които още с пукването на зората в деня, когато замириса на скандал откъм следствието, запяха в хора на орисниците, че Овчаров е прокълнат и трябва да бъде изгорен на кладата публично. Така уверено пееха, че у мнозина се породи съмнение дали някой не бе им дал партитурите предварително. Аргументите и фактите бяха без значение. Жестикулациите и мимиките им в медиите ни внушиха, че вълка с овчарска фамилия, е наточил зъби да ни изяде като едни козлета. Най си падал обаче по закръгленичкото Енергетичко.
Милите социолози! За единия договор са готови да наплюят дълбо комислено, който чорбаджията им посочи. Заговориха за съмнения за корупция, за давани и получавани пари под масата, за нечисти сделки. Потънали в медиен комфорт, Райчев и Стойчев съвсем забравиха, че самите те не са отговорили на въпроса откъде са техните пари и имоти, за които се говори, че не са по-малко от на несебърския общинар Димитър Янков, например, лека му пръст. Дали от покупко-продажбите на хотели, вилни селища и голфигрища, дали от „приватизацията” на „София прес” и на огромен апартамент на пл. „Народно събрание”, или са събрали от добри хора парици за фондацията си „Андрей Луканов”... Тези неща също се говорят отдавна в обществото, но двамата социолози не излизат в отпуск.
Има и друго. Не е ли малко странно точно правещите пиара на вътрешния министър Румен Петков, да се изявяват като съдници на неговия колега Румен Овчаров? Същите, които посъветваха Петков да отвори няколко досиета, уж произволно избрани. Целта бе да се удари Георги Коритаров, но балона с лайната се спука и нечистотийте опръскаха скъпия костюм и на президента, който трябваше да обяснява как някога е бил прекръстен от млад водещ офицер на Гоце и как чрез Държавна сигурност е работил за Родината. После скандалът се замете, но пиарския елемент в него още дълго изпускаше зловония.
Ан. Райч. и Кън. Стойч. са опитни хора, няма спор. Дори само като помисля за какви хора пиша и косите ми се изправят. Та това са властелините на социологията, археолозите и регулировчиците на общественото мнение, образованите нови имащи, алхимиците, които превърнаха светлото си минало в златно настояще и бъдеще! И срещу тях някакво си журналистче с „ченгеларското” си сайтче, нереализирал се сноб и обикновен пияница пръска слюнки от завист... Очевидно съм забравил да си изпия и хапчетата, както обича да казва напоследък сегашният им патрон Румен Петков, когато няма какво друго да каже... Но това е друга тема.
Шефът на следствието Ангел Александров пусна предложение за уволнение на своя подчинена, защото изнасяла секретна информация на собственика на „Фронтиер” – Красимир Георгиев. Той пък бил състудент на Румен Овчарав или Р. Овч., ако предпочитате. Освен това заплашвал Александров, включително с физическа разправа. Загатна се дебело, че има и някакви мистериозни снимки от Боровец, които могат да сринат държавата, ако ги видим. На това място от скандала под светлините изкочиха възмутените граждани Райчев и Стойчев. Не че ни изненадаха, защото ние сме си свикнали - появи ли се „заплаха” за демокрацията и обществения морал, пред нас да изкачат рицарите на справедливия образ Райчев и Стойчев. За тежест, в даден момент се включва и идалгото Юрий Асланов. Тримата плъзват по медиите и за ден-два обществото е вече с отворени очи за това кой е мракобесника и кой – добрият чичко. Тримата са майстори в този занаят, казвам го без капка ирония.
Скандалът в един момент обаче пое в неочаквана посока. Шефът на „Булгартабак” обяви, че самият Александров е искал подкупи. После Александров призна, че няма никакви снимки, че заплахите към него били препредадени от трети лица, но те пък отрекоха такова нещо. В този момент тримата социолози замълчаха. От мъдрост или нещо друго – те си знаят.
Дъвченето на жвачката "скандал" обаче продължава вече три седмици, от което зрителите ги заболяха челюстите. Предлагам ви тайм аут с идеята да погледнем на скандала от друг ъгъл. Да се опитаме да си представим, как щеше да изглежда международното положение, ако Р. Овч. бе изпреварил Р. Пет. и бе наел Андрей Райчев и Кънчо Стойчев да лъскат неговия имидж, както те умеят. Тогава най-вероятно някоя сутрин медиите щяха да ни събудят с новината, че АЕЦ „Белене” е единственото спасение за България. Щяхме да разберем също, че руските фирми са най-добрите по вдигане на подобни съоръжения и Русия, както го е правила и друг път, отново идва да ни освободи, този път от игото на тока. Скандал обаче пак щеше да има, няма как, защото той е жанр от пиарстването. Но черната овца, например, щеше да е Румен Петков. Не казвам, че е, а че можеше да бъде, правете разлика. Поведени в тази посока от Райчев и Стойчев, ние щяхме да научим сензационни слухове като този, че се напивал в Плевен и пикаел в градския фонтан. Щяхме да узнаем също, че е наследника на Луканов в БСП, че е попълвал партийната каса с пари от рекет на фирми, но заделял и за себе си, че подставени лица и фирми изкупуват от негово име на безценица пристанища по Дунав, в Никопол и Свищов да речем, че е разпореждал подслушването на политици, бизнесмени и журналисти, че си е вдигнал къща в Бояна с „мръсни пари”, а ни залъгва с някакъв банков заем,който не стига само за дограмата, че се е срещал с подземни босове в чужбина, че в ДПС му викат „зетя” заради топлата му връзка с Емел Етем, че чужди служби са го прихванали в европейска столица в нерегламентирани контакти с разследвани лица, че на "Позитано" 20 му викат шефа, че с президента кроят шапката на премиера и т.н. Все фантазии, които са далеч от истината, но представени по подходящ начин, могат да лепнат петно върху едно неопетнено име. Тогава щеше да се наложи Румен Петков да излиза в отпуск, а не другия Румен. Нали разбирате, за какво ви говоря. Ако нямате въображение, въобще не го четете този текст, защото може объркване някакво да стане, че и беля. Това е само ако си представим, че сме британци, какво би станало. Но не сме. Действителността е съвсем друго нещо. В нея Райчев и Стойчев не работят срещу Петков, а за него. Райчев стигна до там в столичен вестник днес да прави топ 10 на сатанизираните политици. Дава и обяснение, защо са там. Пропуснал е обаче най-важното: там са, защото не са го наемали и не са му плащали. Това е положението и го знаят мнозина, журналистите също.
Пиша тези редове, провокирам фантазията ви, но вътрешно не спирам да се питам: дали президента Първанов не знае повече за тези неща?
И си отговарям: Щом си трае, значи знае. (За какво още си трае президента можете да прочетете утре. )
Но той е умен мъж и сигурно отдавна е направил нужното Райчев и Стойчев да не са срещу него. Иначе защо ще ходи в Батак като историк, да говори за клането...
Като историк? Може, - бил отговорът на Доган, когато му докладвали обстановката в страната след сутрешното кафе...
„Айде стига, бе-е...”, пък би казал Гошо Минчев някъде отгоре...
P.S. След излизането на материала в сайта, се обадиха близки на Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, които казаха, че съм пропуснал най-важното – техния девиз. А той бил: „Вземи им парите и да си е....т м....а!
