ПОЛИТИКА


Радан Кънев: Следя с болка и тревога утрешната Национална конференция на СДС.

15 6324 06.07.2018
Радан Кънев: Следя с болка и тревога утрешната Национална конференция на СДС.
Радан Кънев

Независимо от слабостта на тази партия през последните години (слабост, характерна за всички десни демократични партии още от разпада на Синята коалиция преди шест години...), смятам, че тази конференция е много важна.


Защото за първи път се поставят под съмнение две ключови ценности - единството на дясното и привързаността на СДС към принципите на конституционната (т.нар. "либерална") демокрация.

 

Подкрепям СДС от 1989 - пет години преди да получа правото да гласувам. И не съм гласувал за СДС или коалиция, включваща СДС, само в случаите на дясно разделение. Винаги, и в най-трудните си години, СДС е бил символ на стремежа на голяма част от българските граждани към модерна демокрация, пазарна икономика, принадлежност към Единна Европа и единството на Западния свят от двете страни на Атлантика. Именно като такъв символ, съюзът е получавал гласовете на мнозина мои приятели и съмишленици, дори в периоди на дълбока персонална и морална криза.

 

Винаги, през петнайсетте години на тежко разделение вдясно, седесарите, обикновените избиратели и активисти, са били за възстановяване на единството. Имало е много лични конфликти, привнесени отвън интриги, емоционални сблъсъци. Но принципът не е бил подлаган на съмнение.

 

Днес конституционната демокрация и единството на Европа са поставени под съмнение в целия континент, в целия ЕС. Става модерно да си противник на Единна Европа, да се бориш за въстановяване на границите между европейските държави, да осмиваш конституционните права на човека и гражданина.

 

Възникна терминът "нелиберална демокрация", въведен от автокрацията в Кремъл, но радушно приет от "десни" и "консервативни" лидери в ЕС. А "нелиберална" демокрация означава неконституционна демокрация или просто - тирания. Като в Москва и Анкара, където също се провеждат избори - но избори с предрешен резултат и смачкана и/или театрална опозиция.

 

Е, човек винаги има избор. В такива времена, изборът е особено важен. Можеш да се поддадеш на авторитарната националистическа мода и да тръгнеш на лов за евтини симпатии - да отхвърляш свободата, да се надсмиваш над конституционните принципи, да обещаваш граници вътре в ЕС, да противостоиш на консолидацията на Европа и влизането на България в еврозоната и Шенген, да флиртуваш с режимите на диктаторите в Русия и Турция.


Можеш и да се бориш - за всичко, за което СДС се бореше през '90, през '97, през '99. Да се бориш, когато тази борба не е модерна и "времето не е наше". (Тази борба в България има шанс само ако демократичната десница е единна. И тук не говоря за поредните коалиции и блокове - практиката доказа, че те могат да бъдат само временно решение.)

 

Надявам се, че приятелите ми в СДС ще направят - както винаги в миналото - смелия избор. Той им отива повече - на традицията, наследството и името. Да, в демократичното, реформаторско дясно в България има много калпави хора. Сигурно и аз съм в това число :)

 

Но като казва един покоен професор по магия, "Не нашите качества, а изборите, които правим, показват кои сме всъщност".

 

Фейсбук


Препоръчай Сподели
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Ads / Реклама
Ads / Реклама