Независимо от слабостта на тази партия през последните години (слабост, характерна за всички десни демократични партии още от разпада на Синята коалиция преди шест години...), смятам, че тази конференция е много важна.
Защото за първи път се поставят под съмнение две ключови ценности - единството на дясното и привързаността на СДС към принципите на конституционната (т.нар. "либерална") демокрация.
Подкрепям СДС от 1989 - пет години преди да получа правото да гласувам. И не съм гласувал за СДС или коалиция, включваща СДС, само в случаите на дясно разделение. Винаги, и в най-трудните си години, СДС е бил символ на стремежа на голяма част от българските граждани към модерна демокрация, пазарна икономика, принадлежност към Единна Европа и единството на Западния свят от двете страни на Атлантика. Именно като такъв символ, съюзът е получавал гласовете на мнозина мои приятели и съмишленици, дори в периоди на дълбока персонална и морална криза.
Винаги, през петнайсетте години на тежко разделение вдясно, седесарите, обикновените избиратели и активисти, са били за възстановяване на единството. Имало е много лични конфликти, привнесени отвън интриги, емоционални сблъсъци. Но принципът не е бил подлаган на съмнение.
Днес конституционната демокрация и единството на Европа са поставени под съмнение в целия континент, в целия ЕС. Става модерно да си противник на Единна Европа, да се бориш за въстановяване на границите между европейските държави, да осмиваш конституционните права на човека и гражданина.
Възникна терминът "нелиберална демокрация", въведен от автокрацията в Кремъл, но радушно приет от "десни" и "консервативни" лидери в ЕС. А "нелиберална" демокрация означава неконституционна демокрация или просто - тирания. Като в Москва и Анкара, където също се провеждат избори - но избори с предрешен резултат и смачкана и/или театрална опозиция.
Е, човек винаги има избор. В такива времена, изборът е особено важен. Можеш да се поддадеш на авторитарната националистическа мода и да тръгнеш на лов за евтини симпатии - да отхвърляш свободата, да се надсмиваш над конституционните принципи, да обещаваш граници вътре в ЕС, да противостоиш на консолидацията на Европа и влизането на България в еврозоната и Шенген, да флиртуваш с режимите на диктаторите в Русия и Турция.
Можеш и да се бориш - за всичко, за което СДС се бореше през '90, през '97, през '99. Да се бориш, когато тази борба не е модерна и "времето не е наше". (Тази борба в България има шанс само ако демократичната десница е единна. И тук не говоря за поредните коалиции и блокове - практиката доказа, че те могат да бъдат само временно решение.)
Надявам се, че приятелите ми в СДС ще направят - както винаги в миналото - смелия избор. Той им отива повече - на традицията, наследството и името. Да, в демократичното, реформаторско дясно в България има много калпави хора. Сигурно и аз съм в това число :)
Но като казва един покоен професор по магия, "Не нашите качества, а изборите, които правим, показват кои сме всъщност".