Преди година ни напусна блестящият юрист и човек със свободен дух доц. Кристиан Таков. Той не пестеше сили и време, за да защити светлата страна на живота.
„Има един голям наш проблем и той е, че се харесваме много. Хайде да не бъдем умни и красиви, нека идеите ни да бъдат красиви. Защото, докато сме умни и красиви, в България има много наши братя, които са извадили по-лош късмет от нас. Ние плашим гаргите, че ще отидем на терминал 2. А те не могат да стигнат до съседното село, където има аптека, където може би ще го има лекарството, от което те се нуждаят”, казваше приживе доц. Таков.
„Много неща се казват за Кристиан, аз обаче лично никога не съм чувал някой да го определи като патриот, а той беше такъв. Всичко, което правеше, в крайна сметка беше мотивирано от желанието му България да стане една държава, която да си струва да я обича човек”, казва за него проф. Венелин Ганев.
„Той и пред студентите, и пред колеги винаги настояваше да се запази същността на правото като истинска справедливост, доколкото е възможно, разбира се, в тези условия. И да се чете, да се знае и да се мисли. Това, което много ми харесваше в посланията до младите хора – да гледат справедливостта, а не буквата на закона”, твърди съдия Нели Куцкова.
Ето какво още казваше Кристиан Таков:
„Най-сигурният път към отчаянието, а то е от християнско гледище много тежък грях, е да имате неоснователно високи надежди и вяра в тяхното незабавно сбъдване”;
„Обществата, за разлика от хората, не умират изведнъж – те умират постепенно”;
„По отношение на семейните ценности аз съм консерва. По отношение на личните свободи аз съм либертарианец. По отношение на културата аз съм левичар. А по отношение на морала съм екстремист”.
