Ако всеки спасен човешки живот може да бъде оценен, то тогава може би ще можем да кажем колко трябва да вземат моите колеги, каза шефът на ”Пирогов” проф. Асен Балтов.
Всички, които работят в „Пирогов” едва ли работят основно за заплатата. Тази болница изисква повече от нас, отколкото да сме едни счетоводители. Ако всеки спасен човешки живот може да бъде оценен, то тогава може би ще можем да кажем колко трябва да вземат моите колеги, заяви директорът на „Пирогов” проф. Асен Балтов.
Работата увлича, ние сме професионалисти. Както е казал проф. Асен Златаров – за да станеш добър лекар, трябва да си добър по душа, допълни докторът.
Проф. Балтов е шесто поколение лекар, в рода му е имало революционер – Митьо Балтов – от страна на баща му. Лекарите пък са от страна на майка му, разказа той.
Всичко е започнало от д-р Алекси Христов, който е завършил медицина в Русия и се връща в родния си град Габрово, където по време на Руско-турската освободителна война създава болница в Априловската гимназия за ранените войници. С указ на Фердинанд той става управител на Александровска болница и купува първия рентгенов апарат в България. Умира, докато лекува войници, заразени от петнист тиф.
„Баща ми много искаше да стана актьор. Аз от самото начало исках да бъда лекар, никога не съм имал други идеи. Мотивацията е, че от малък го виждаш около себе си, винаги има едни приятни истории, които се разказват около масата.
Първо, виждаш нещата, които правиш, веднага виждаш резултатите си и хората разбират, че ти си един човек, който носи добро и е изпълнен с желание да им помага. Усещането, когато успееш да направиш нещо за пациента, излъчва едно удовлетворение, което е неописуемо”, разказа той.
Професор Балтов започва като санитар в „Пирогов”, когато е бил в първи курс студент.
В „Пирогов” веднага се включваш в практиката, допълни докторът. Спомня си, че първото му дежурство в клиниката по детски изгаряния и реанимация е било изключително тежко, по това време е било пълно с деца. „Едно либийче беше с повече от 60% изгаряния, никой не даваше никакви надежди за това дете, аз цяла нощ стоях до креватчето му и му държах ръката. То оцеля и се завърна в Либия. Тези неща не се показват достатъчно и хората нямат представа какво се случва в живота на лекарите”, каза проф. Балтов.
По думите му „Пирогов” е място, където човек може да види всичко.
За избора на травматологията – проф. Балтов обясни, че тя най-много му е отивала като физика. Тя е изключително тежка като специалност. Изисква и физическа сила, което донякъде позволява тази физическа сила да ти помогне по време на оперативните интервенции.
Един колега, с който заедно учехме, проф. Неделчо Цачев, който е ръководител на катедрата по ортопедия и травматология към ВМА, беше започнал в „Пирогов” и ми каза – защо не дойдеш да видиш. И аз започнах като волонтиер, ходих доброволно 4-5 месеца и още от първия път това ме грабна”.
Виждаш едно счупено бедро, човекът страда, след операцията той вече е добре, а след два месеца той може да ходи – това е божествено, сподели проф. Балтов.
