Трябва да бъдем справедливи: Лукойл може да събори всяка власт у нас, но може и да укрепи всеки на власт. Как така, ще се запитате. Ами така. Втората по мащаб компания в Русия има не само огромен финансов ресурс, но и дебели политически връзки.
Да не забравяме, че именно босът на Лукойл Вагит Алекперов, уреди Бойко Борисов да се срещне в Москва с колегата си Дмитрий Медведев. Не екипите на двамата, а Алекперов. Знак за влиянието на Лукойл в Кремъл и в София.
Лукойл е стожер и на русофилите в България. Компанията олицетворява могъществото на Русия и в това няма нищо изненадващо. Ако мястото на руската компания се заемаше от Бритиш петролиум, да речем, щеше да е по-различно. Ако пък на 5 септември 1944 г. британските войски бяха влезли в България от Гърция – както е настоявал Лондон – положението щеше да е още по-различно. В смисъл, че вместо във Варшавския договор и СИВ, щяхме да сме в НАТО, Британската общност и ЕС още през 60-те… Русофилите вместо да плюят по Чърчил, че ни бил изписал на някаква цигарена кутия, трябва да му издигнат паметник, че е клекнал на Сталин за зоните на съветско влияние, в каквато се оказахме и ние. Освен това ние сме обявили война на Великобритания през 1941 г., а СССР на нас през септември 1944 г. Някои неща е удобно да не се споменават.
Германският генерал Карл фон Клаузевиц е казал: Войната е продължение на политиката с други средства. Днес имаме продължение: Бизнесът е продължение на войната и политиката с други средства.
Заслугите на тайните служби това да е така, са по-големи, отколкото си представяме. Същото важи за цензурата в повечето медии. В тях важи правилото: за Лукойл и Валентин Златев или добро или нищо. Приживе.
Бедни сме на нефт и газ, но сме богати на лобисти. Корупцията роди изобретатели, които могат да сладкодумничат за морал и закони, участвайки в същото време в нелегален трафик с танкери, места за разтоварване, транспортиране до светли и просторни бензиностанции и (не)легални бази. По този начин се роди, избуя и процъфтя българската шейх-класа. Нито едно извинение в Кремъл не е случайно, както и танцът със саби и банковите сметки нейде… Случайно бе взривяването в асансьор на Стоил Славов и трима гардове, който не е имал нищо общо с Лукойл – България и Златев.
Но да минем към горивата. Отрицателното действие, както казва Уини, се стреми непрекъснато да нараства. Нещо, което депутатът Еми(р)л Димитров, известен още като Ревизоро, осъществява перфектно. Не само чрез проектозакона за горивата, който внесе в НС, и срещу който въстанаха стотици малки предприемачи от бранша.
Георги Георгиев, известен блогър, написа по този повод:
„Новият закон за горивата е отвратителен лобистки закон, насочен към обслужването на големи фирми за горива, на първо място "Лукойл" и другите такива, които са обсебили 80% от пазара. Това заяви в сутрешния блок на БНТ вицепремиерът Валери Симеонов.
Той заяви, че законът е внесен не от групата на Обединени патриоти, а само от Емил Димитров - Ревизоро, който пък бил приятел на Валентин Златев.
Става въпрос целият пазар да бъде предоставен на няколко фирми, знаете за "Лукойл", където е Валентин Златев, приятел на Емил Димитров, заяви Симеонов.
Вицепремиерът обясни, че "Лукойл Нефтохим" - Бургас плаща нула стотинки на държавата, тъй като за последните 10 години няма никаква печалба. В същото време, фирмата майка "Лукойл" - Руска федерация има 120-150 млрд. лв. печалба. Разбирате, че става въпрос за източване на печалби, допълни Симеонов.
Според него мотивите за закона, че ще се бори със сивата икономика са несъстоятелни. "Темата със сивия сектор е дъвка, с която се правят внушения на обществото.
Симеонов каза още, че ако новите текстове бъдат прокарани, цените на горивата ще скочат, защото големите фирми ще монополизират пазара, а цената пада там, където има конкуренция“.
Мдааа… Има и други неща.
Преди година Лукойл съобщи, че ще продава регистрираното в Швейцария търговско дружество "Литаско" (Litasco), тъй като американските санкции срещу Русия затруднявали операциите през женевската фирма. Разбирай наливане на пари към „Литаско“ и след това… Съобщението бе на Reuters, позоваваща се на източници от енергийните среди. В него обаче не се посочваше дали не става дума за т.нар. вътрешна продажба, т.е. формално отделяне от структурите на компанията.
Дружеството работи предимно със суровина и рафинерии на Лукойл. По-късно компанията Лукойл отложи за 2018 г. продажбата на дружеството си, което има ексклузивни права да търгува зад граница. Според президента Вагит Алекперов продажбата на "Литаско" се натъкнала на множество „технологични въпроси“. Това трябва да е синоним на проблеми…
Веднъж бивш премиер ми каза, че който се рови край "Литаско" рискува много. Буквално. По скалата на риска - 9,9 от 10 - било равно на това да се пише за агентите на ГРУ (Главное разведывательное управление - военно разузнаване) в България.
Лукойл притежава рафинерии в България, Румъния, Италия и Холандия. От няколко месеца сагата около „Литаско“ не се коментира от никой баровец в Лукойл. "Литаско" е едно от дружествата, на които продава и бургаският "Нефтохим". Това винаги е пораждало съмнения, че чрез него се изнасят печалби от страната без да се плащат данъци. И наистина, години наред дружеството отчита загуби при рекордни милиардни обороти.
Истина е, че НАП, агенция „Митници“, финансовото министерство и пр. извършват проверки на Лукойл – България. Те обикновено констатират законова порядъчност. Което означава, че Валенин Златев е като Делян Пеевски - примерен гражданин и бизнесмен достоен за доска почета.
Тези, които са възлагали надежди, че вицето Валери Симеонов има топки да отстоява мнението си, че проектозакона за горивата е лобистки и в услуга на Валентин Златев, изгубиха баса. След кратко събеседване с другите патриот-вождове – Каракачанов и Сидеров – Симеонов си промени мнението. Вътрешнозаводската летучка изпълни задачата си.
Хаим Соколин, автор на „Бог нефт“, твърди, че петролните корпорации нерядко финансират тайни операции на службите зад граница. Службите пък им се „отплащат“ със секретна информация и някои други "дребни" неща.
Огнян Стефанов
