Ако приемем, че корупцията не може да спре, то липсва информация за контрола по линия на обществените поръчки и за възпиращия ефект от него – да влияе върху бъдещи злоупотреби. Това каза Зорница Славова, старши експерт в Института за пазарна икономика.
Тя коментира има ли промени в публичната среда четири години след приемането на Стратегията за обществените поръчки. Като най-сериозни достижения на стратегията тя очерта новия закон, влязъл в сила през 2016 година.
"Но реалните проблеми, корупционните практики, съмненията за фаворитизиране и на изпълнители, и на поръчки, всъщност остават“, допълни Славова пред БНР. По думите ѝ, проблемите се откриват в общините, а там "няма никакви усилия за изкореняването на този проблем":
"Там обществените поръчки са силно опорочени. Създават се местни алъш-вериши, корупционни практики, даване на приближени хора и това по никакъв начин не се пресича".
След установените от Агенцията за държавна финансова инспекция проблеми при обществени поръчки за близо 2,5 млн. лева през второто тримесечие на годината, значително по-малки от регистрираните за първото тримесечие проблемни поръчки за над 14,2 млн. лева, Зорница Славова поясни, че стойностите са относителни, но общият процент на нарушенията при обществените поръчки се запазва устойчив през последните години. Според нея в дългосрочен план задвижването на електронните търгове би донесло повече прозрачност, както и отчетността на прокуратурата за това „какво се случва с лошите практики“. Никой, освен данъкоплатците, няма пряк интерес, няма политическа воля да има повече прозрачност, подчерта експертът.
Зорница Славова даде примери от световната практика с по-дребни и лесни мерки за подобряване на обществената среда – обучение по превенция за държавните служители, ротация на длъжностните лица за ограничаването на връзките с изпълнители на обществени поръчки, публичен "черен регистър" на лошите изпълнители.
