През тази година навърших 50 години. За тези 50 години съм видял доста неща.
Видял съм и хубаво, видял съм и лошо. Не беше ми се случвало да видя нещо и да не мога да го опиша. Но и това се случи. Видях протеста на майките на деца с увреждания. Видях го – много изживяна болка и обида от властта. Да, тази власт е отгледала система, която ги убива. Майките на деца с увреждания ги разбирам. Съчувствам както на децата с увреждания, така и на техните близки. Трудно ми е да опиша тяхната болка, защото тя е голяма, но все пак донякъде мога да го направя. Тези майки са съвременни героини и пазители на човещината.
Не мога да опиша обаче отношението на властта, т.е .системата, която ги убива. Тя е превърнала децата с увреждания в обикновени материални активи. Когато трябва системата да нахрани свои любимци, то тя им позволява да зачислят по опис стотици хиляди деца с увреждания и техните родители и така да получи на бройка немъчени държавни парици. С тези държавни парици системата се грижи за щастието на своите любимци. А тези любимци, когато се наложи бранят системата, която ги храни, но същевременно убива други.
Когато се наложи любимите НПО бракуват ненужните материални активи и ги лишават от социални услуги. Каква е причината за бракуването на тези материални активи – майките им участват в протести срещу системата, която храни НПО на любимци.
Как да наречеш това? Да кажеш, че е цинизъм – малко е. Да кажеш, че е нечовешко – малко е. Не мога да намеря думи, с които да го определя. За това и спирам да пиша. Но бих си позволил да отправя един апел към властта. Прочетете разказа на Алеко Константинов „Пази Боже, сляпо да прогледа“ и вижте първите три реда на 249 стр. от 12 том на „Българско народно творчество –пословици, поговорки , гатанки“:
Майчина клетва на сухо не пада.
Майчина клетва се стига.
Майчино око се не лъже.
Историкът Петко Добрев за Фрог нюз
