С декрет, публикуван в турския държавен вестник на 15 юли, президентът Реджеп Тайип Ердоган постави началника на Генералния щаб на армията под шапката на министерството на отбраната - стъпка, обсъждана още от влизането на Турция в НАТО през 1952 г.
Освен че имаше политически символичен смисъл, указът, издаден на втората годишнина от опита за преврат на 15 юли 2016 г., е голяма стъпка към поставянето на турската армия под граждански контрол, отбелязва БТА.
Моментът също е важен. След като бе преизбран при нова президентска правителствена система, в която цялата власт е концентрирана в ръцете на президента, а същевременно разполага и с важна дума в парламента и правосъдието, Ердоган назначи ген. Хулуси Акар, бивш началник на Генералния щаб, за министър на отбраната. При отпътуването си за срещата на НАТО на 11-12 юли той каза, че тази промяна е в дневния ред. Ердоган издаде указа след връщането си от срещата на НАТО в Брюксел, където той отиде с новия си министър на отбраната и с външния министър Мевлют Чавушоглу, представляващи военното и дипломатическото крило на цивилната власт.
Изглежда, че Ердоган е планирал преходът да бъде колкото се може по-гладък, спирайки се на Акар, най-високопоставения войник на Турция, за министър на отбраната. Акар бе отвлечен от войници пучисти в нощта на 15 юли 2016 г. и изигра важна роля в последвалите дни, като участва в отстраняването от армията на членове на нелегалната мрежа на живеещия в САЩ ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен и демонстрира устойчивостта на армията въпреки нанесената травма от опита за преврат, извършвайки голяма операция в Сирия само пет седмици след него.
Президентският указ променя също така структурата на Висшия военен съвет (ВВС), който отговаря за повишаването и пенсионирането в армията. При предишната система той бе председателстван от премиера, който беше подпомаган от министъра на отбраната (с много малко оперативна власт), и се състоеше от 15 генерали и адмирали с четири звезди, които имаха последната дума - всичките, подвластни на одобрението на президента. С указа президентът или някой от вицепрезидентите ще председателства ВВС (тъй като премиерският пост е премахнат), а членове ще бъдат министрите на отбраната, правосъдието, външните, вътрешните работи, хазната и финансите и образованието, началникът на ГЩ и командващите на сухопътните, военноморските и военновъздушните сили.
Само две седмици след опита за преврат управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) издаде указ със силата на закон на 31 юли 2016 г., използвайки допълнителните правомощия в резултат на извънредното положение, обявено на 20 юли същата година, с който постави военната академия, военните съдилища и болници под граждански контрол и раздели началника на ГЩ от командващите трите вида въоръжени сили, като постави последните под шапката на министерството на отбраната.
Сега, с вчерашния указ министерството на отбраната ще отговаря и за началника на ГЩ, и за командващите на трите вида въоръжени сили.
Военна реформа от този мащаб бе проведена преди 92 години от Мустафа Кемал Ататюрк, основателя на съвременна Турция, след като основите на републиката бяха положени върху руините на разпокъсаната Османска империя. Ататюрк отдели армията от политиката, като създаде Генерален щаб под ръководството на министерството на отбраната и забрани на военните офицери да се занимават с политика.
Имало е и две предишни реформи в турската армия от подобен мащаб. Първата е била в края на 14 в. при Орхан Първи, който създал "йеничарите" (нова военна система). Втората е била през 1826 г., осъществена от Махмуд Втори, който разпуснал йеничарския корпус, тъй като те станали силно политизирани и корумпирани в една армейска система по западен модел, основаваща се на военна повинност.
Негативно повлияна от Студената война, турската армия отново става силно политизирана. Тя сваля на три пъти избрани правителства - през 1960, 1971 и 1980 г. При преврата от 1960 г. армията се откъсва от министерството на отбраната и добива някакъв вид автономия от правителствата. А превратът от 1980 г., съвпадащ по време с действията на САЩ за насърчаване на исляма в борбата срещу Съветския съюз, допълнително отслабва гражданския контрол и засилва вмешателството на армията.
Картината се промени с идването на власт на ПСР през 2002 г. със своя ислямски/консервативен произход и със съдебните дела за Ергенекон, операция "Чук" и военен шпионаж, при които кемалистки, светски и, както може да се предположи, конспиративни членове на армията, правосъдието и научните среди бяха отстранени.
Изглежда обаче това проправи път за възхода на членове на нелегалната мрежа на Гюлен да се внедри в редиците на армията през годините. Гюлен извърши опита за преврат през 2016 г.
Не е ясно все още дали ходът на Ердоган - четвъртият, с който се реформира армията след Орхан Първи, Махмуд Втори и Ататюрк - ще успее да направи така, че армията да не бъде манипулирана от политиката. Стъпката за поставяне на армията под цивилен контрол без автономия обаче със сигурност е нещо голямо. Може би не е съвпадение, че Ердоган даде също зелена светлина на исканията за платена военна служба. Това може да е голяма стъпка за по-професионална армия, но все още нямаме солидно потвърждение за това.
Нещо за финал: Ердоган свърза тези действия с хармонизиране към критериите на ЕС. Това може би е свързано със стъпки, които ще бъдат взети за поправяне на почти замразените политически отношения с ЕС, особено като се имат предвид и изявленията за предстоящо премахване на извънредното положение.
Във всеки случай поставянето на ГЩ и командването на трите вида въоръжени сили под шапката на министъра на отбраната е важна стъпка, която не бива да се пренебрегва.
