Крайно време е да престанем да сме все от женската страна в коалициите, в които влизаме, заяви кандидатът за лидерския пост на войводската партия и добави, че послушковци не му трябват.
Ден след като ВМРО – Троян официално обяви подкрепата си за Славчо Атанасов, претендентът за лидерския пост във ВМРО и кмет на втория по големина и значимост град на България, Пловдив, гостува на троянските „войводи” (30 септември). Кандидатът е на 41 г., член е на ВМРО от 1992 г. и, както сам сподели, половината му активен живот е свързан с тази организация. Седем години е бил регионален организатор на ВМРО за Пловдив, като за този период в района са изградени 64 работещи местни структури на партията. После става кмет на 80-хилядния пловдивски район „Тракия”, а на местните избори през 2007 г. убедително печели кметското място в Пловдив – на първия тур и с рекордните 65 хил. гласа. На предстоящия конгрес на ВМРО в средата на месеца на г-н Атанасов ще влезе в тежка битка за лидерския пост с настоящия председател Красимир Каракачанов.
интервю на Генадий Маринов
- Г-н Атанасов, кмет сте на втория по големина български град и ако се приеме, че кметът на столицата София е четвъртият човек в управленската йерархия на страната, Вие сте петият. Защо Ви е тогава този таралеж в гащите – председателството на ВМРО, още повече че партията ви е в нокдаун след провала на последните парламентарни избори?
- Важен въпрос – дали да се кандидатирам. Проблемите ми и в момента, като кмет на Пловдив, никак не са малко. Но реших, че така трябва. Защото ВМРО е легендарна организация, на над 100 години, бранила е и градила България; а от 5-6 години доверието и уважението към нея рязко спаднаха. На последните парламентарни избори видяхме как съвсем млади политически проекти се представят успешно и реализират свое представителство в Народното събрание, а ВМРО, организация с вековна традиция, се проваля. Тук, в Троян, и на някои други места в България ВМРО е сила, но в национален мащаб от 10-тина години се въртим около 1-1,5% електорална подкрепа, обидно положение. В цели региони присъствието ни е почти символично.
- Къде са корените на този срив на ВМРО?
- Много са, но ще се опитам да ги очертая. ПЪРВО – минималистичните цели, чийто израз бе „великата” задача как да прескочим 4-процентната бариера и да се доберем до парламента. Това е несериозно. Нашата цел е един ден да управляваме България и го казвам напълно убедено; някога, преди 10-тина години, гледаха с насмешка на заявките ни, че ще управляваме Пловдив, а това вече е факт. Това е ВМРО. Сериозната, голямата политическа цел – за нея говоря. ВТОРО – организационни и структурни грешки, водещи в крайна сметка към еднолично управление. През тези години Изпълнителният комитет стана придатък на председателя Красимир Каракачанов. Основният партиен орган – Националният съвет, не е събиран пък повече от една година. А трябва да е съвсем различно – вишегласие и колективен стил на работа. Аз, без да звучи нескромно, умея да работя в екип; и мисля, че това е един от силните ми козове. Доказал съм го вече в Пловдив, където екипността е наложен и печеливш стил на работа. ТРЕТО – липса на ясна и стройна система на финансиране. От две години не знаем с какви финанси точно разполагаме, а ВМРО не е бедна партия. И друго – местните структури трябва да получават финансиране от централата, иначе трудно ще вършат работа. ЧЕТВЪРТО – подценяване на организационната работа. За цяла България ВМРО има само 10 регионални организатори – това е крайно несериозно; например за Ямболско, Сливенско и Бургаско отговаря един човек. Моето схващане е, че във всяка област трябва да има щатен организатор – с предоставен лек автомобил и добро заплащане. ПЕТО, но не по значение – идейна овехтялост. През последните години в идейно отношение ВМРО замириса на нафталин. Не може с неща като поднасяне на венци и вечеринки, без ясни идеи по най-важните въпроси на деня, да правиш политика и да печелиш доверие. ВМРО заприлича на патриотичен кръжец; но и в тази посока, в разбиранията ни за патриотизма, трябва промяна. Неотдавна изнесох лекция в Харвард и тезата ми бе, че съвременният патриотизъм се състои от три неща: икономика, икономика и пак икономика.
- Как ще обясните провалите на ВМРО на изборите – не говоря само за парламентарните през 2009 г.?
- А как да бъде иначе, като постоянно се снишаваме, нагаждаме, прилепваме към някого. Ето и сега с предстоящите извънредни кметски избори в София – най-вероятно настоящото ръководство планира подкрепа на кандидата на ГЕРБ г-жа Фандъкова. Но това е несериозно, става дума за основния град на България и ако сме сериозен политически играч, не може да се крием зад гърба на другиго. Един боксьор не може да стане голям, ако не излиза на ринга. И още един пример – от няколко години „Атака” върви нагоре, печели по 8-9% на избори, и много наши хора познаха политическото си представителство в тази политическа сила. ВМРО е автентичната патриотична организация, но 7-8 години се носим по течението и стигнахме днешното си незавидно състояние. Трябва ни нов манталитет и самочувствие, това е истината.
Славчо Атанасов (вдясно) и троянският представител в Националния съвет на ВМРО инж. Ангел Балев
- ВМРО стана за смях с безпринципното си коалиране, чийто краен резултат го виждаме – партията е без свои представители в парламента. Защо се получи така?
- Защо станахме за смях? В последните години подкрепата за нас се движеше в рамките на 1-1,5%. И дойдат ли избори, почвахме трескаво да търсим партньор, за да прескочим 4-те процента. Което, естествено, водеше до безпринципно коалиране, до политически лупинги и провали. Но тези изборни провали бяха само върхът на айсберга, за самият айсберг говори досега. Защо в Пловдив ГЕРБ реши да подкрепи моята кметска кандидатура, т.е. кандидатурата на ВМРО, а не стана обратното? Отговорът е лесен – защото в Пловдив ВМРО е много силно. Явихме се обаче с отделни листи за общински съветници и дадохме почти еднакви резултати – ГЕРБ (23 хил. гласа), ВМРО (20 хил. гласа), БСП остана след нас. Истината е тази – когато си слаб, никой не те търси и зачита. Това е и обяснението защо в София ГЕРБ не пожела партньорство с ВМРО. Тук ще си позволя едно леко нецензурно определение: крайно време е ВМРО да престане да е все от женската страна в коалициите, в които влиза.
- Тази задача няма да е от леките – след като години си бил слаб и неавторитетен, изведнъж да станеш нещо различно, силен и авторитетен?!
- Така е. Новата визия ще ни коства много работа. След като за 2 месеца си влязъл в 3 коалиции и изборните ти резултати са били съсипващи, не е леко да вървиш нагоре. Но ще стане! Формулата на успеха е една – ясна централна политика и силен лидер. Всяка партия е жив организъм, а ние бяхме слаби в най-важния орган – главата. Ако спечеля председателското място, аз ще бъда активен лидер. Още – пътуващ лидер, защото ние имаме една от най-стройните партийни структури в страната, но те трябва да се огледат на място и да се преподредят. И нещо много важно – трябва да се толерират тези, които работят и могат да работят; а не лакеите – на мен послушковци не ми трябват.
