За първи път показват заедно всички 14 спасени бойни знамена на Българската армия. Изложбата е в Националния военноисторически музей (НВИМ) и е по повод две значими годишнини - 140 години от създаването на Българската армия и 100 години от края на Първата световна война.
„Потъналите в забвение герои, които в трагичните дни на септември 1918 година успяват да извършат поредица от подвизи, за да спасят тези знамена, трябва да се покажат. Те са най-големите светини. Под тези дипли войниците са воювали и загивали", заяви д-р Стоян Николов, ръководител научна група в НВИМ.
„Войниците получават заповед да изгорят знамената, но да не ги дадат в плен. Хората взимат адекватното решение, че не могат да изгорят знамената, защото престават да съществуват като военна част”, каза доц. д-р Соня Пенкова, директор на НВИМ пред НТВ.
Българските офицери и войници, останали в заложничество, свалят от дръжките знамената и за да не ги предадат във вражески ръце, с риск за живота си, ги укриват пренасяйки ги в България. Този акт на себеотрицание остава в историята като един от най-емблематичните примери за опазване на честта и славата на Българската армия.
"Най-сериозните успехи на Българската армия е непопадането на български знамена в плен", добави доц. д-р Соня Пенкова. Всяко знаме е свидетел на героични постъпки.
"Много знамена продължават своя път и във Втората световна война. Като например, тези с петолъчката. Това е характерно за знамената от Втората световна война. Има заповед от командира на Първа българска армия, според която трябва да се заличат всички монархически символи. За съжаление има и по-лоши от този, когато са изрязвани самите вензели на владетеля, тук са само пришити", допълни доц. д-р Соня Пенкова.
Изложени са и лични вещи, медали, гривните, заковани към дръжката на знамената, както и един уникат - печат на действащата армия от времето на Първата световна война.
