Ох наистина ли ме върнаха четвърт век назад…в младостта ми? Обичам хората, с които работех в Свободна Европа. Да. Бях заек, но заек с мисия – свободата на словото. И днес вместо да изпадам в нега, като дърт комунист по цените на салама, съм бесен. Защото се оказва, че нищо не сме свършили и животът ми е отишъл напразно. Тъжно и вбесяващо.
Явно некадърно сме се справили щом отново пълзи страх и цензура, щом пак ме управляват милиционери, а не работят за нас полицаи, щом мутрите са на власт, също като мандраджийски партизани…щом… щом…
Вече не съм заек, а дърто магаре. Ако се наведа ще ме заболи кръста. За това никакво навеждане, приятели. Вадете старите маратонки и да започваме. Да си довършим работата.
Арман Бабикян, фейсбук