От десетилетие насам въпреки гръмките заклинания и различни проекти и програми в България превъоръжаването на армията ни засега не се случва.
Някой ще възрази: в периода от 2002 до 2013 г. бяха усвоени 2.5 млрд. лв. за купуване на нова техника – самолети „Спартан“, самолет „Пилатос” (не за бойни действия,а за ВИП превози!!!), хеликоптери „Кугър“, бойни пехотни машини „Пантер“, „Мерцедес“-и, две фрегати от Белгия...
Но на практика почти нищо от това не е боеспособно и годно за употреба.
Например единственият ни останал летящ „Спартан” беше потрешен в началото на тази година, а договор за реновацията на тези самолети се подписа едва през май.
От 12-те закупени хеликоптера „Кугър” летяха 4, един от които изгубихме наскоро след катастрофа. Споровете между България и доставчика „Юрокоптер” се точат години наред, вече се стигна и до събеден арбитраж. Но засега никой у нас не дава или не желае да даде отговор защо в договора не са били разписани точно условията за поддръжка, експлоатация и резервни части.
За одисеята с бойните самолети за авиацията всички вече знаят достатъчно след избухналите обществени скандали.
Не знаят, че по всяка вероятност тя ще продължи.
Защото гласуваните от парламента на 8 юни със 151 гласа "за", само 7 – „против” и един въздържал се депутат 1,8 млрд. лева (около 1.125 милиарда долара равностойност) стигат напълно за покупка на съвсем, ама съвсем нови изтребители F-16. Но кой знае се говори за доставки на бойни изтребители от «втора» ръка.
За сравнение с българската модернизация на армията и начина, по който се харчат средствата за нея, е полезно да се види световната практика.
Например тези дни - на 25 юни компанията «Lockheed Martin” получи договор от правителството на САЩ на стойност 1,2 млрд. долара за последна модификация F-16 Block 70 за Кралските ВВС на Бахрейн. Това е първия договор и първа продажба на тази най-нова и съвременна модификация и това ще са първите самоленти, които ще слязат от новата поточна линия за F-16, която ще се намира в Грийнвил, Южна Каролина.
Забележете, че с кажи-речи българската сума за осъвременяване на авиацията ни се купуват не 8 бройки, каквито са родните разчети, а два пъти повече - 16 съвсем нови самолета F-16. Цената на един е излязла по 75 млн. долара на самолет при предвидени от нашия властови елит разходи за бройка почти два пъти по-високи - 140 млн. долара!
При това, както вече се забелязва, властите отново ще предпочетат техника «втора» и дори «трета» ръка, платена неимоверно по-скъпа, отколкото струва съвсем ново и модерно оръжие.
Освен щатски самолети ще се искат предложения за нови „Юрофайтър” от Германия и втора ръка от Италия, за нови и употребявани „Рафал” от Франция и за нови и втора ръка „Грипен” от Швеция.
От американците, израелците и Португалия ще се търсят предложения за употребявани F-16. Още две оферти ще бъдат поискани от САЩ, този път за нови и за употребявани F-18.
Но защо изведнъж се поискаха оферти за друг тип, по-тежък боен самолет, не толкова пригоден за България? Защото F-18 не ни е по джоба, но за сметка на това оферта за него ще задраска тази за F-16. Т.е. правят се сложни "врътки" да бъде обоснован някак си варианта защо България не иска най-съвременното в момента и напълно по джоба ни - F-16, модификация 70.
Има обяснение защо се предпочита летящ скрап (португалските самолети) или модернизиран такъв (от САЩ, Италия, Франция и Швеция) То е просто: всичко «голямо» в България – от магистралите до превъоръжаването на армията е преди всичко далавера и комисион зад кулисите.
Многомилионен скрап - етикиран като "бойни кораби"
Най-крещящ пример за този остапбендеровски подход е одисеята около фрегатите за военно-морския ни флот. Тя прилича на измамата "тука има - тука нема!"
Навремето се отказахме от френското предложение (4 фрегати за милиард долара). Тази сделка се превърна в геополитически интерес. София ухажваше Париж, защото Франция усилено работеше и постигна освобождаването на нашите медицински сестри в Либия. Веднага след успеха на преговорите на Саркози с Кадафи покупката зацикли завинаги. В отговор Елисейският дворец наточи острата френска рапира и негласно блокира влизането ни в Шенгенското пространство.
В крайна сметка България купи 3 белгийски фрегати на старо. Съвсем амортизирани и практически негодни за военни действия.
А като за капак сякаш нарочно бяха тирпилирани дори и ограничените бойни възможности за тези кораби.
Заради подръжката им стартира грозен процес на вътрешна канибализация – сваляха се части от една фрегата, за да се сложат на друга. Така фрегатата „Горди“ вместо боен кораб се превърна в склад, от който се изписваше необходимото. Моряците прибягнаха до тази крайна мярка, защото средства за поддръжка на корабите в бюджета на ВМС не се предвиждаха. И е по-добре да имаш две работещи фрегати за сметка на третата, отколкото нито една.
Запознатите със случилото се и случващото се разправят, че белгийските ВМС буквално с лупа издирили всичко по своите бази и като резултат ни пратили 100 контейнера с имущество и резервни части. България обаче години наред не намери пари да ги транспортира от Зеебрюге до Варна и Бургас!???
Изтече и ресурсът по време на годност на противокорабните ракети „Екзозет“ на кораба „Дръзки“. Те трябваше да бъдат унищожени чрез пуск в морето, за да се обучат и моряците.
Обаче това не се случи, защото нямаше дизелово гориво за корабите, за да се изолира районът на стрелбите.
Всъщност имаше, то се разходваше за други цели - за генераторите на корабите. Те произвеждаха пет години ток, тъй като не бе купен елементарен преобразовател на напрежението от 60 Hz (белгийски стандарт) на българския с 50 Hz.
Това е скандален факт - от пристигането им в България, на четирите кораба действат ден и нощ генераторите им, работещи на мазут и консумиращи 50 литра на час или 144 тона общо на месец. Това са близо 2000 тона годишно, години наред, на завишени спрямо пазарните цени, поръчвани винаги "спешно" на отбрани близки фирми.
Връх на парадокса беше, че за финал вместо бойни стрелби министерството плати 500 000 лв., за да бъдат унищожени ракетите „Екзосет“ в заводите „ТЕРЕМ-Костенец“. С „Верни“ и „Горди“ нямаше такива проблеми, защото така и не бяха снабдени с противокорабни ракети.
Фрегатите ни излязоха много «евтино» – реално се оказаха неспособни за сериозни бойни действия поради остарели системи, въоръжения и радари, неподлежащи на модернизация.
Въпреки че две от тях, „Дръзки“ и „Верни“, са със сертификат, че отговарят на натовските стандарти, те са несъвместими с тези стандарти. Причината е, че не могат да поразяват надводен противник извън обсега на единственото си ... оръдие!
Освен това торпедата им също са с изтекъл срок на годност. Затова борбата с вражески подводници може да се води само с бомбомета, който също е с ограничен ресурс и боекомплект.
Факт е, че още през 2001 г. белгийските ВМС в свой анализ констатират, че през 2008 г. изтича ресурсът им и ще са необходими по около 75 млн. евро на кораб за модернизация. Тя ще удължи живота едва с 10 години и затова е решено да се свалят от въоръжение.
Невероятно изглежда кабинетът на цар Симеон, който направи покупката, да не е знаел тези факти. Но у нас всичко е възможно – дори и невъзможното.
Заради тази ситуация хем да имаш (фрегати), хем да ги нямаш (бойните им възможности) сега отново се заговори за покупка на многоцелеви патрулни кораби (корвети).
Обаче сключеният за целта с нашата фирма „Делфин” договор се оказа неизпълним. Българската компания в края на миналата година се отказа от него поради ценови съображения - промени в закона, с които започна да се начислява ДДС върху тези сделки.
По всичко личи, че за проекта навремето са лобирали повече от добре поставени български бизнес играчи. МТГ "Делфин" е сред спонсорите на ФК "Лудогорец", което веднага предизвиква асоциации с името на мощния бизнесмен Кирил Домусчиев като един от потенциалните привърженици на превъоръжаването на ВМС. Но е спорно дали България има възможностите да построи що-годе съвременен боен кораб.
Заради проблема с данъчното облагане управляващите увеличиха цената от 820 млн. лв. за 2 кораба на 964 млн. – със стойността на ДДС-то. Идеята остана същата – корабите да се строят съвместно с компанията „Делфин”. Спорно обаче е дали родната фирма ще се навие отново, от една страна, а от друга – дали е във възможностите й да участва или да построи най-съвременни бойни кораби. (тези, които направи за африканската държава Екваториална Гвине имат спецификата на патрулни катери и са екзотични – например са въоръжени с противотанково оръжие!)
От проектната документация за новите корвети също така става ясно, че една от идеите на военните е при ескалация на напрежението да използват патрулните кораби за защита на платформите за добив на нефт и газ в черноморския шелф на страната ни. "Това е в широкото икономическо пространство на България. Гранична полиция не може да свърши тази работа, така че най-вероятно ще се разчита на нас да осъществим тази дейност", коментира по този повод бившият военен министър Ненчев.
Може би резон има. Затова още през ноември миналата година бяха отправени искания и получени ориентировъчни предложения от 11 български и чужди компании.
Осем от тях са корабостроителници. Става дума за компаниите: DCNS, Fr. Lurssen Werft GmbH & Co.KG, BAE Systems, DAMEN, Fincantieri, Navantia, ThyssenKrupp и нашенската МТГ-Делфин. Седем от тях са предоставили конкретни примерни оферти, като най-евтината е около 665 млн. лв., а най-скъпата около 1.2 млрд. лв.
Трябва да се знае, че тези суми все пак са прогнозни и могат да варират с около 15-20% в цената. Отделно се калкулират разходите за поддръжка на двата патрулни кораба в рамките на 30-годишен жизнен цикъл – най-вероятно според експертите ще са между 120 и 180 млн. лв. по сегашната стойност на лева.
Проблемът обаче е същият като при изтребителите
В българското предложение се предвижда и покупка на техника „втора ръка”, както и възможност бойните кораби да се произвеждат изцяло или отчасти у нас.
Но гордостта „Made in Bulgaria” може да се окаже много скъпа и безполезна реклама на родното. Защото специалистите знаят, че един съвременен боен кораб е изключително високотехнологично изделие, вкл. и в най-елементарното му – корпусът и малко държави по света са в състояние да го произведат.
Вторият проблем е цената. Ориентировъчно без ДДС-то тя излиза на четвърт милиард на корвета (толкова беше навремето скъпото френско предложение, от което се отказахме).
Висока или ниска е тя?
Висока е - дори и за нов кораб, камо ли пък за втора или трета ръка фрегата или корвета, която по разчетите трябва да е лек тип. Например свръхмодерната шведска лека корвета – флагман на техния флот „Висби” струва 180 милиона долара и е истински многоцелеви кораб, вкл. и с възможност за борба с подводници.
Най-сетне последния писък на модата за неголемите военни кораби е създаването им като тримаран. Такава е малката корвета Visby, за който вече стана дума. Такива са и американските патрулни многоцелеви кораби – фрегати от клас Independence.
Подобна конструкция при по-малки кораби обезпечава далеч по-висока мореходност и боеспособност. Боеспособност, понеже въоръжението им може да се използва при вълнение 5-6 бала, докато при класическата компановка (еднокорпусен кораб) това става невъзможно при вълни над 3 до 4 бала.
Освен това по правило тримараните са и по-бързи при равни мощности на двигателите. Те имат и по-голяма площ на палубата, което позволява разполагането на по-тежък тип хеликоптер.
Прогнозите на специалистите сочат, че в близките години над половината от корабите в тези класове – малки фрегати и различни типове корвети ще са тримарани. А родната индустрия е безкрайно далеч не само от реалните технологични възможности, но дори и от познанието за такъв тип конструкция.
Затова по всичко личи, че историята с патрулните ни кораби ще се превърне в истинска одисея, повтаряща тази с бойни изтребител. И в крайна сметка няма да имаме нищо ново и съвременно.
А ако имаме нещо, то ще е плаващ скрап, както показа историята с белгийските фрегати.
*****************************
Цени на корвети ( българска сума за покупката е с равностойност 300 млн. долара на корвета - полуродно производство или на старо за 1 бр.) :
Braunschweig K-130 (Германия) - 309 милиона долара
Кеда (Малайзия) - 300 милиона долара
Baynunah (ОАЕ) - 137 милиона долара
Карефе (Оман) - 262 милиона долара
MILGEM корвети (Турция) - 250 милиона долара
Сигма (индонезийски / марокански) - 222 милиона долара
Visby (Швеция) - 184 милиона долара
Фаладж 2 (ОАЕ) - 136 млн. Долара
BAM морски кораб за действие (Испания) - 116 милиона долара
Тринидад и Тобаго - 76 милиона долара
Отаго (Нова Зеландия) - 62,6 милиона долара
Кнуд Расмусен (Дания) - 50 милиона долара
Clyde (Великобритания) - $ 47,000,000
Sentinel (Франция) - 47 милиона долара
Река (Великобритания) - 31 400 000 щатски долара
Сара Баартман / Damen 8313 OPV (Южна Африка) - 20 милиона долара
на снимките са шведската корвета Висби и американските многоцелеви леки кораби (леки фрегати) - Independence (Независимост)
Снимка на Grigor Lilov.
Снимка на Grigor Lilov.
Харесване
Показване на още реакции
Коментар
Споделяне
Най-уместно
115
Григор Лилов
