Из делниците на един луд
Тони Филипов, д-р
Понеделник, 5 октомври
На заплахите на Дянков да вдигне акциза на цигарите, „Булгартабак” отговори с иновационно решение: сменя ципера (лентичката, с която се отваря целофана на опаковката). Браво! С досегашния ципер нямаш никакъв шанс да отвориш кутията, ако не поддържаш таксиметров нокът (на малките пръстлета). Това съоръжение е много полезно, но дори и то не гарантира пълен успех с досегашния ципер. Щото нокътят помага да го подхванеш, но той като се скъса… Не знам дали сте се замисляли, но за българина таксиметровият маникюр е това, което за други народи е швейцарското ножче. Както и да е.
Не ми излиза от акъла собственикът на „Левски” Тодор Батков. Как се остави да го измамят така титанично! Та си мисля, знаете ли какво си мисля? Редно ли е човек, който може да постъпи толкова глупаво, да е носител на орден „Стара планина”? Така де, тоя орден не се дава за глупост! Пък ако се даваше за глупост, на Батков трябва да му дадат направо калъпа, в който се лее орденът.
Абе, г-н Батков, да не послъгвате малко, бе? Щото на мен ми казаха, че този, когото вие наричате „тайнствен арменец”, всъщност се казвал Сейран некой си и вие го познавате поне от 1994 г. Не е хубаво да се лъже, г-н Батков.
Като казах, че не бива да се лъже… Станишев вика, че не помни да е получавал писмо от Цвятко Цветков, в което да се клепа Петков. Бай Цвятко вика: „Лично връчих в ръцете на Станишев писмото и му обясних за какво става дума… Ако отрича, значи не е прав.”
Това „не е прав” ми напомня за един случай в студентските общежития, май беше през 1979 г. Едно наше момче чукало една виетнамка. И вечерта в стаята му влизат двайсетина жълтюги. При вида на това паравоенно формирование, нашият почнал да си чете молитвата. А те се наредели до вратата и в хор му казали: „Ти не прав!” И си излезли. Той, разбира се, не взе предвид така направената забележка и продължи да си ашладисва виетнамката. Та искам да кажа, че „не е прав” не е достатъчно.
„Новинар”: „Плеяда от звезди за откриването на "Роял клуб". В плеядата блестят мис България Антония Петрова, Биляна Йотовска и Виктория Жумпарова, светският хроникьор Мон Дьо, Елза Парини, Петър Лашов и Христо Сираков, Галена…
Между другото, думата „плеяда” може да значи много работи. Срещал съм я например в сайта на МВР: „Полицейският автопатрул, който пристигна на място и предупреди 28-годишния велинградчанин П.З., бе посрещнат с плеяда от обиди, ругатни и закани.”
И аз съм склонен на една такава плеяда по повод плеядата от звезди. Но в крайна сметка народът си решава кой е звезда. На база на изградените си етитюди. Тези етитюди са толкова упорити, че дори и в чужбина устояват. Речено е, можеш да извадиш 1.5 млн. българи от България, но не можеш да извадиш българщината от нито един българин. БОБ - българинът си остава българин! Пише ми г-жа Ирена К. от Чикаго. Отишли там Кръстьо Лафазанов и жена му да им представят постиженията на българската култура. Събрали се 15 души. Отишъл Азис и спукал залата по шевовете. Значи?
Като казах БОБ, та се сетих за SOS, така викали на герберите в НС. Не знам какво точно значи това, но в някои среди в Пазарджик с абревиатурата SOS се кодираше ценностно съждение - „селянинът си остава селянин”…
Има основания. Например г-жа Фидосова. Една неделя, току след изборите, отишла с Краси Велчев в сградата на бившия партиен дом и накарала да й отворят всички кабинети, за да ги разгледат и да си изберат, а също и мебелировка да си натъкмят. Фидоска си харесала мебелите на Таня Дончева (бяла кожена гарнитура и фешън секции), които тутакси престанали да са на Дончева. (При подходящ случай ще попитам що Дончева си е обзавела кабинета като будоар.) Освен това Фидоска напъдила служителите на правната комисия и ги заменила с монтанки, които, като застудя от ония дни, се явили на работа с пуловери от жива вълна.
Пък друг некой си депутат от ГЕРБ, като не си харесал мебелировката, замъкнал в стаята си мраморната масичка и фотьойлите от фоайето…
Ех, жалко, че нашата конституция не предвижда императивен мандат, иначе колко селяндури щяхме да върнем от НС обратно при мотиката!
„Монитор” коментира с инфернален патос: „Държавата се е превърнала в минно поле. Оказа се, че с благословията на Станишев бившата власт е осейвала с бомби навсякъде, където може.”
Така ли се оказа? Ужас! Ми то така някой ден ще се окаже, че Пеевски е участвал в тоя кабинет, бе! Спрете да ровите повече!
Подобно поведение д-р Михайлов нарича „блудство по спешност”. Аз мога да го кажа и по-така, но не ща, щото може и деца да ме четат. Какво може, направо си ме четат. И като им напиша „Ало пенсиите!” и умират от кеф… Затова ще го кажа евфемистично: „Ох, с Laxal е удоволствие.”
Да пази Господ от разпопен поп! Ама то такива много. Гьозбояджии в българските медии наспорил Бог. Ми „Стандарт”? Ми „24 часа”?... И си въртят гъза, гаче ли цял живот са писали осмици с тебешир отзад. Ама нищо, както сме казвали и друг път, човек като се върти много бързо, неизбежно си целува задника. Немайте съмнение, че Бойко при първия удобен случай ще им покаже пръста. А както пише един пич в един форум, на Бойко всички пръсти му са средни! Дори и тези на краката! Един „Сговор на глупци” винаги така свършва.
Ама не е наша работа. Дет’ викаше едно време Бат’ Ванчо, “Не мой рева на чужд гроб, че не знаеш накъде е обърнат мъртвеца. Да не му ревеш на оная работа.” Големите пари и голямата власт си шушумушат, шушумушат и накрая се разбират. Да не мислите, че ей така, бадева, Бойко забрави обръчите на Доган? Ако така мислите, значи не мислите.
Ало, пенсиите, да не се докачите, че ви вдетенясах? Мили братя от последната възраст, нали съм ви казвал, че ви обичам и затова се шегувам с вас. С Бойко защо не се шегувам? Е, има и друга причина. Както би казал Дж. Дж., в шегите с Бойко удоволствието никога не остава само твое. Питайте Пеевски, ако не вярвате.
Чудя се защо ми се е набило в главата едно стихче от Иван Радоев: „И пак ще повикат Исус, и ще дойде Нерон.” Може би щото прочетох във Фрогнюз: „Издатели на медии посрещат Борисов като бог.”
Министър Божидар Димитров вика, че даването на българско гражданство трябвало да се облекчи. „В нашата история, вика, отдавна е доказано, че българите от чужбина имат голям принос. Вземете само министър-председателите. Александър Малинов е бил бесарабски българин, Димитър Греков също, Андрей Ляпчев. В тази графа влиза и Георги Димитров, Сергей Станишев и Симеон Сакскобургготски”.
Така е, така е. Аз още през 2007 г. отбелязах каква интернационална компания ни управлява: „Станишев е украино-юдо-българин; Симеон – австро-испано-българин; Доган – татарин с турско самосъзнание, председателят на НС Пирински – американски гражданин, Първанов – граовец. Ни един чист българин няма.”
Което обяснява и един друг факт, забелязан още от Димитър Подвързачов: „Дай на българина власт и той почва да се държи като във вражеска държава.”
„24 часа”: „Армията дължи 9 млн. евро за фрегати, а има 1000 лв.” Как та не са ги откраднали и тях!?
Чел съм, че в армията почнали да барат по времето на Свинаров. Събрал той генералите и им рекъл: „Имайте мярка! Не е важно колко ще откраднете, важно е колко можете после да похарчите!”
Да, бе, не е важно…
Вторник, 6 октомври
Шефът на агенцията по горите Георги Костов изчислил, че печалбата на царя от надвзетите 4 521 дка гори е къде 2-2.5 млн. лева. И вика, че агенцията щяла да иска обезщетение от Величеството. И аз му вярвам. По-точно щях да му вярвам, ако не прочетох: „Той обаче не се ангажира с дата, на която ще бъде подаден искът срещу Симеон.” Щото то и предишната власт имаше намерения… Сещам се за един приятел. Той, като харесаше някоя жена, отиваше при нея и й казваше: „Искаш ли да правим секс напролет?” И тя, естествено, не приемаше намеренията му на сериозно. Щото тая работа е като оная работа. Тук и сега, или никога.
Пък царя вика: „Аз мога ли да си прибера имотите в един куфар и да си отида в Мадрид с тях?”
Не, не можеш. Нито една гора не може да се събере в куфар. Нито едно дърво дори. Но, ако гората се осече и дървета се продадат, то парите може да се отнесат в куфар. В краен случай – в два куфара. Зависи от банкнотите.
„Понякога за опазването на една гора като цяло може да се жертват всичките й дървета по отделно, тогава остава едно голо сечище, което се нарича гора по принцип.” (Мирон Иванов, Живей като другите и бъди благословен.)
Така погледнато, гората си е там, гората по принцип, царят не я е отнесъл в Мадрид.
Сряда, 7 октомври
ГЕРБ посочи Румяна Желева за еврокомисар. Ще настояваме да й се даде енергетиката. Като социолог по образование, енергетиката е най-подходяща за нея. Бойко съобщил тази новина при откриването на ветрогенераторен парк в Каварна. И вика, че през следващата седмица ще говори със Саркози и Берлускони.
И те ще кажат: „Добре!”
Че нема да стане – нема, ами да върви ветрогенерирането, така да се каже.
Като стана дума, че ще интервенираме по посока на Европа, та да спомена, че и Монките се разшаваха. Монката Паси ветрогенерира на тема другата Монка президент на Европа. Лани жълтите се бяха събрали на едно чеверме на теферич и от дума на дума - „царят президент на Европа”. Сакса тогава каза пред един ирландски вестник, че „проявява интерес към поста”. Ама на, постът, демек Европа, не прояви интерес към него. Абе, в Европа мислят за горите си, не са като нас.
Дянков решил да дигне и акциза върху алкохола с 15% и така щял да изкара 60 млн. лв., които да отидат за здравето ни.
Братя, протестирайте, бе! Тоя, ако не протестирате, ще тури акциз и на лимонадата!
Г-н премиер, този Дянков се престарава. Озаптете го! Един управител, за да покаже, че е способен и верен, изпратил на император Тиберий по-голям данък, отколкото се полагало. Тиберий го наругал: “Искам овцете ми да се стрижат, не да се бръснат!” (Това перверзникът Тиберий!) А Дянков направо дере!
И хайде стига вече са се грижели за здравето ни! Щото ако продължават така, ще почнем да си умираме напълно здрави, без нито един симптом.
Баба Уини Ленгли, от мрачния Албион, на 102 г., решила да откаже цигарите. Бабет пушила от 1914 г.! Идентичен случай в Банско. Баба Митра Стоилова, на 104 навършени вика: „Пийвам редовно вино и мастичка.” Тя кога е почнала, не мога ви каза, но по принцип в Банско ги захранват още с биберона.
Когато човек си има дни, ни цигарите, ни алкохолът му пречат. Пък като си нема – и Дянков не може да му помогне.
„Монитор” коментират новината, че Цецко изпреварил Параванката по рейтинг и между другото удря един език и на Бойко. Но понеже, нали, за истинска свирка се иска мурафет, та ето какво се е получило: „Може би затова и Борисов винаги е начело на класациите… Говори това, което хората искат да чуят…” С други думи са му рекли популист.
Четвъртък, 8 октомври
Стандарт пише по повод победата на ПАСОК и Георгиус Папандреу в Гърция: „Георгиос е по-компромисен от дядо си и не е любовен авантюрист като баща си.”
Да, бе верно, баща му Андреас, беше на 68 г. когато залюби Димитра Лиани, която можеше да му е дъщеря, но по-подхождаше да му е внучка. Тогава гръцката преса писа, че е измислил нова поза: секс с единия крак в гроба.
Възможно е, те гените ходят през коляно. Например Бойко. Дядо му антикомунист и той антикомунист, макар и малко по-компромисен. А баща му – не. За баща му в Уикипедия пише, че е бил служител в МВР. Макар че пък леля му на Бойко рече, че не бил дядо му, а прадядо му, което малко измества дискурса.
В момента обаче друго ме притеснява. „24 часа” съобщава: „Борисов закусва в дома на Жискар д’Естен”. Та се питам дали се научи да яде с нож и вилица? („Трябва да знаете, че не се научих да ям с нож и не обичам да ям с нож, така че аз нямам претенциите за литературовед…” - 14.01.2002 Радио "Свободна Европа" ) Сигурно Н. Пр. Понсен е обяснил където трябва и те ще съобразят закуската с поканения. Така де, няма да му поднесат охлюви и да стане като с хубавата жена. Обаче пък когато иде при арабите ще му е лесно. Те ядат и ориз с ръцете, всъщност само с дясната, щото с лявата…
„Бизнесмен се пази от пешеходци с тромба”. На един пич от Перник му се развалил клаксонът и той турил тромба. И установил, че при звука на тромбата пешеходците в панически порядък се качвали на тротоара.
Не знам дали сте забелязали, но автомобилистите и пешеходците са като две вражески армии – едната ако настъпва, другата отстъпва и обратно. Дето беше казал Клаузевиц, „войната на улицата е продължение на къщната война, но с моторни средства”. (Цит. по д-р Филипов, книга първа). Аз съм забелязал, че когато ме мързи да гоня пешеходците по зебрата, те почват да се влачат като руска група на Слънчев бряг. Особено моите приятели пенсиите. Някак агале-агале се местят, като не виждат в мен реална заплаха. А като подам газ, ама мръсна газ, хвърчат като финикийци.
Така е, улицата е едно вечно бойно поле, менят се само оръжията. И сред тях клаксонът никак не е за подценяване. Опитвали ли сте се да се доближите изотзад до некоя пенсия и да й свирнете отривисто? Леле, забравя и деструктивно-дистрофичните изменения, и ревматизма, и бастунките… Опитайте.
Шефката на Български фонд за жените изнесла вчера покъртителни данни: българките отделяли за къщна работа по 4.5 часа, а мъжете само по час и половина. Може, не съм засичал. Но мисля, че ако има любов, няма значение кой върши къщната работа (стига да не съм аз). Обаче на, случи ни се да живеем във време, в което е модно да си влюбен в себе си. Даже бих казал, че не само е модно, но си е и държавна политика. Да обичаш друг е направо изневяра.
Ей, щях да забравя. Обадиха ми се от „Стандарт”. Много са притеснени. Батков ходил на лекар и му намерили титанофобия. Боже, какви болести тръгнаха по хората! Обаче пък в „Стандарт” д-р Петър Кътев вика, че хората с мустаци не хващали грип. Мустакът бил като филтър за вирусите. Абе всичко е едно за друго в тоя живот.
Петък, 9 октомври
„Труд”: „Не си харесвате дупето? Има начин!”
Винаги има начин. Много жени не харесват своя задник. Даже си спомням една статистика, според която 75 % от българките не харесвали своя задник, 11% не го харесвали, но вече се били примирили. И 14% били решени да се разведат с него при първа възможност. Само да я чуя, че ми вика задник, ще й… ще й… ще й кажа, че… не е права.
Ало, пенсиите! Бившият министър Орешарски пуснал книга - „Инвестиции”. Обаче прави уговорка: "Какво няма да намерите в тази книга? Със сигурност няма да откриете универсална рецепта за правене на пари, защото такава не съществува или поне авторът не я знае.”
Ами като не я знаеш, какво си взел да пишеш книга, бе! Що не съобщиш на хората, че “Банкок пост” оня ден писа, че цената на златото достигна най-високата си стойност - 1,038.65 долара за унция? Съобщи го това, пък те ще си преценят къде да инвестират парите от златните пломби и мостове. (Между другото, една тройунция се равнява на два моста.)
Братя, то вие нема да стигнете до инвестиции, но поне обърнете внимание на икономиите. По телевизора видях, че с парче фолио и ютия можете да си приготвите страхотен топъл сандвич със сирене… Много работи могат да се измислят. Аз например съм си монтирам на велоергометъра динамо с бързовар и докато си правя гимнастиката, си стоплям едно легенче вода за бръснене и подмиване.
Не бойте се, ей! Волтер казваше: „Когато на един човек не му върви в един свят, той намира късмета си в друг.” И от вас се иска само да стигнете в този друг свят преди Виденов, Костов, Станишев, царя. Щото те като дойдат, работата пак ще се сговняви, както обича да казва един професор от СУ.
В Артгалерията на НДК се открива изложба на Доньо Донев „Усмивка от Доньо”. Голяма работа беше Бат’ Доньо. Мисля, че ако днес беше жив, щеше да нарисува как Господ, допрял устни до ухото на Бойко, му казва: „Сине…”
И като сме на културни теми. Министърът на културата рекъл в „Труд” по повод на инсталацията на Давид Черни: „Ако искате, да вдигна и аз инсталация да направи голям скандал. Нали се сещате, че мога, въпрос на отговорност е. Мога да направя един изявен голям политик с надупено дупе и един праз в г...за му - няма ли да вдигнем шум до небето?”
Боже, изобщо не се съмнявам, че може!
-Ало, химическото чистене ли е?
-К’во химическо чистене, бе, да ти е.. п….та майчина недоклатена да ти е… Тук е Министерството на културата, бе педераст гърбав!
Некога Радой Ралин викаше: „Не ме е страх от министъра на културата, страх ме е от културата на министъра.”
Оно си е за страх…
Айде стига, че снощи бях поемно лице и ме държаха до 12. Уж гледах да не поемам много, ама домакинята така се беше подготвила…
To be continued next Monday
