Горещината, която се излъчва от сградите в големите градове, има пряко отношение към климатичните промени. Според американско проучване, презастрояването и все по- малкото зелени площи в големите градове допринасят за парниковият ефект.
Асфалт, бетон и тъмните покриви. Това са част от причинителите на т.нар. градски "острови на горещината", чиито температури са с няколко градуса по-високи от околната им среда.
Проучване на „Ърбан Клаймът Чейндж” показва, че в момента 200 милиона души в 350 града живеят при 35-градусова жега три месеца в годината. А тя е следствие и на материалите, с които се строи.
„Над 80% от подложната повърхност в градовете е такава, че не позволява от една страна дренирането, от друга страна при увеличено слънцегреене, тя повече поема топлина, след което излъчва топлина”, обясни пред bTV Антоанета Йотова, експерт по климатология.
„В стремежа да изолираме сградите се получава запечатване. Имаше метафора, все едно си облепваме кожите с тиксо, нещо такова се получава при неспособност въздуха естествено да се филтрира. Синдром на болната сграда се свързва с редица симптоми, които не се свързват с конкретно въздействие освен с пребиваване в сградата ”, коментира арх. Ива Делова.
Запечатаният застоял въздух е един от най-опасните фактори, в комбинация с високите температури, защото и той допринася за топлината на сградите.
Решението е в това - големите градове да строят по-устойчиви на горещини улици и сгради. Защото климатът има своя отговор на това, което даваме на околната среда.
А това, което се връща към нас е така нареченият нов климат- с наводнения, нетипично време и изпитания.
