Дъждове, наводнения, залети къщи и улици. Свлачища, пропаднали пътища, бучащи планини и гори. Хората умуват през сълзи: Господ ли ни наказва или природата си връща? Всеки знае по нещо, но се питат. Така е прието – да си изненадан.
Все едно нямаш нищо общо с пороищата. Не ти, а някой друг не изчисти деретата. Някой друг открадна парите. Някакви други присвоиха язовирите. Пак те подкопаха реките за баластра.
Тя си мисли, че този воал ще я спаси от дъжда...
Ако се боиш от реката, не набеждавай за това дъжда, казал Хенри Сенкевич.
Китайският мъдрец Фен Цзицай има своя гледна точка: Вълци във водата – нещо, което няма да видиш втори път.
Дъждът не е непременно лошо нещо. Някъде е добре дошъл, другаде е истинско забавление. Фотогафът Жан Молентер пресметнал, че еротичните фотосесии с дъжд се множат в последно време. Не знаел причината. Аз знам: телата са прекрасни, когато са мокри…
И като заваля - та цяла неделя...
Въобще темата дъжд и потоп е стара, популярна и поучителна.
Една от най-популярни притчи.
Някога в малко селце не било валяло няколко години. Сушата съсипала реколтата, добитъкът измирал. Угрижените селяни решили да се съберат в храма и да се помолят на Господ за дъжб. Цялото село се стекло, а едно момче носело чадър. „Защо носиш този чадър, - попитали го старейшините. „Като завали, ще се прибера с него и няма да ме намокря“, - отвърнало момчето. Всички се засмяли и му казали, че е е избързал доста, защото не се знае дали Господ ще чуе молитвите им.
„Ако не вярвате силно в него, защо въобще ще се молите“, - учудил се мълчуганът.
Има ли българи, които се молят на Господ за дъжд или да спре пороите? Вярват ли Му? Или палят свещи да му се примолят за джакпота от талончетата? Да се брои за продуктово позициониране…
Дъждът се възползва и от Истанбулската конвенция...
Нова притча за влюбения дъжд
Валял над Плевен пороен Дъжд. Всичко живо се изпокрило. Млада Девойка обаче се разхождала под Дъжда и си припявала песничка. Дъждът я запитал: „Цялат си мокра, дрехите ти са вир вода. Съблечи си роклята да се насладя на красивото ти тяло“. „Да не си луд?! Да се съблека заради някакъв си Дъжд…“ Обидил се Дъждът и се изнесъл през Ловеч, Тетевен, нагоре към планината… Каквото можал - наводнил. Губил се дълго време, но мисълта за красавицата не му давала мира. Един ден отново се стоварил върху Плевен. Всички пак се изпокрили. Само Девойката се разхождала, но този път с чадър. Дъждът не се стърпял: „Махни този противен чадър и ми разкрий тялото си. Ще танцуваме заедно, ще се обичаме“… Момичето отвърнало: „Ти си просто един Дъжд. Може да ме имаш гола само ако се ожениш за мен. Аз съм сериозна Девойка, а не някаква кифла или фолк дива“… Дъждът помислил и се съгласил. Щом изрекъл „Да“ тутакси се превърнал в душ. Всяка сутрин, понякога и вечер той обливал прекрасното тяло на своята любима. Ден след ден, месец след месец, година след година. Минало много време и Девойката станала зряла жена, а след това презряла лелка... Душът-Дъжд вече не изпитвал вълнението от гледката на нейното тяло както преди. Започнал да се измъчва и да мисли как да стане отново Дъжд, а не обикновен душ, пускан и спиран от някакъв презрян кран. Накрая го осенила спасителна мисъл. Помолил поостарялата си съпруга да напълни ваната, за да изпита истинско удоволствие във водата. Послушала го. Когато се изкъпала, отпушила канала и Дъждът се спуснал в канализацията. Оттам в Плевенската бара, оттам във Вит, после в Дунав, отам в морето, океана и оттам – благодарение на Слънцето - в облаците. Станал отново истинският Дъжд, какъвто бил някога. Помолил Вятъра и заедно опрашили към небето над Плевен. Когато се изсипали над града всичко живо се изпокрило. Единствено младо Момиче се разхождало и пеело Rain And Tears на Афродитъс чайлд. Не, не се стичали сълзи по лицето му, това били капки от дъжда… Така твърдяла. Чули това Дъждът и Вятърът, усмихнали се и направили път на Слънцето. Знаели, че рокли се събличат и когато е много горещо…
Какво станало станало със съпругата на Дъжда? Ами извикала водопроводчик да й оправи душа(та)…
Милко Острилко
