Решението на Конституционния съд за Истанбулската конвенция е най-лошото решение в цялата му история, пишат неправителствени организации в отворено писмо до медиите.
По-рано днес от КС обявиха Истанбулската конвенция за противоконституционна. „Това решение е порочно и е сериозен удар върху правата на човека в България, върху интегритета на българската съдебна система и върху международната репутация на нашата страна”, пише в позицията.
В писмото се посочва, че в мотивите на КС липсва последователна аргументация, чрез която съдът е достигнал до извода за противоконституционност. „Според него конвенцията „разделя биологичното и социално измерение на пола и излиза извън рамките на възгледа за полова бинарност“. Тя била „вътрешно противоречива“ и съдържала „две паралелни и взаимоизключващи се понятия за „пол“ – биологичен и социален, което повелята за правна сигурност, съдържаща се в самото понятие за правова държава, не допуска.
„Релативизирали“ се „границите между двата пола – мъж и жена като биологично детерминирани“. И, най-сетне, Истанбулската конвенция въвеждала скрито „джендър-идеология“ чрез предоставяне на възможност човек сам да избира по своя воля идентичност, основана на пола. В този и в редица други пунктове решението на практика напуска правната аргументация и настъпва в полето на политиката, на половото стереотипиране и на трансфобската пропаганда. То отива дотам да отрече, макар да не го изказва експлицитно, правото на защита и признание на идентичността на трансджендър и интерсекс хората. То също така възпроизвежда стереотипи, с които се бори самата конвенция”, пише още в писмото на организациите.
Те определят решението на КС като „истински куриозно”. „Решението на КС унизи българските институции, България като член на европейското семейство държави, основани на зачитането на правата на човека и, разбира се, унизи най-вече българските жени. То е унизително и за следващите поколения български деца, които ще продължат да растат в страна, в която насилието се толерира”, завършва писмото.
Позицията е подписана от Фондация „Джендър алтернативи“, Асоциация НАЯ, Фондация „Център за изследвания и политики за жените“, Фондация „За нашите деца“, Български хелзинкски комитет, Велина Тодорова, член на Комитета по правата на детето на ООН, Българска асоциация за семейно планиране и сексуално здраве, Фондация „Джендър образование, изследвания и технологии“, Български център за нестопанско право, Фондация „Център отворена врата“, Сдружение „Център Динамика“, Сдружение за човешки права „Маргиналия“, Фондация „Български адвокати за правата на човека“ и Фондация Лале.
