За да ви стане ясно в каква мъгла живеем и какво усилие коства да си изработи човек житейска позиция:
На протеста, организиран от най-онеправданите, най-смазаните от живота хора, нямаше нито един публично заявил присъствие представител на "левите". Знам, че имаше неколцина привърженици на БСП, защото видях, че са споделили снимки тук.
Като цяло, това снощи беше най-ясно нарисуваната лява кауза, която може да си представите - болни деца на колички, възрастни хора с увреждания, гневни майки и роднини.
Но вместо публична подкрепа от обявяващите се като леви партии, най-силно се усети "присъствието" на Слави Трифонов... Е, в качамака се набутаха всякакви полу-нацита, нощни вълци и прочее патриотични глупости, но не можем да виним майките на болните деца, че приемат помощ отвсякъде.
Очаквано, в протеста участваха хора от "За Пирин", "Правосъдие за всеки", БОЕЦ, инициативния комитет около Босия, привърженици на ДСБ (които са всичко, но не и ляво мислещи) - около сто-двеста души, "обичайните заподозрени", че клатят кочината на стаЛбилността...
Разбира се, веднага стана ясно, че ще има разминаване в исканията - от трибуната викаха "Промяна!", долу хората си викаха "Оставка!". Видях едни майки да шъткат на други за твърде гневните думи срещу източника на всичките им беди - централната власт. (Забележете, дори и аз не фокусирам отговорността върху едно правителство само! Знам, че за сегашния батак са отговорни последните 10. Поне!)
Видях много сценарий, но и много спонтанен гняв! Много (несръчни) опити за усмиряване на тълпата, но и много сълзи и ярост...
Накратко, това събитие снощи не беше от безобидните.
За обитателите на "Добдуков" 1 най-сладката музика за ушите все още са виковете на 20-тина протестиращи с общи цели и идеи. Всяка вечер по двайсетина и всичко е точно - парата в свирката, а властта непокътната. Дори не си дават труд да реагират...
Точно обратното - събирането на 1000 различни по акъл, цели и идеологии гневни хора вече са проблем. И за доказателство - последва реакция!
Тази сутрин всички се насладихме на сценката с избърсаните бащини сълзи и борбеното момче в инвалидна количка, обилно показана по всички зависими телевизии, вместо кадри с недоволните на площада...
Момчето и баща му бяха безсрамно употребени от пропагандната машина на правителството, за да си кажат драгите зрители "Ама какво още искат тия майки, ето, Бащицата се намеси, прояви разбиране и всички проблеми ще бъдат решени!"
Няма, разбира се... Нищо няма да се промени, но същите телевизии няма да ви засипят с репортажи за нищото.
Изписах всичко това, защото искам да е кристално ясно едно - има каузи, които трябва да ни събират, независимо от различията! В добри времена тези каузи може да са светли и мащабни, като членство в ЕС, бърз икономически растеж, високо-технологично образование и други такива прекрасни, десни неща. ;)
Но сега не са добри времена. Сега имаме видима деградация на обществените отношения, мафиотизирано управение и припълзяла вече диктатура на посредствеността. Сега можем да си позволим да подкрепяме и каузи, които не са нито леви, нито десни, а просто човечни.
Журналистката Весислава Танчева, Фейсбук
