Аз съм с ДЦП. Държавата не ми е помогнала за нищо, дължа всичко на родителите си. това каза пред Фрог нюз 19-годишният Петър Мавродиев, който се срещна с премиера Бойко Борисов. Ето какво още сподели той:
Петър, как оценяваш срещата си с премиера Бойко Борисов?
Срещата премина обнадеждаващо. Радвам се, че предизвика интерес. Събудихме нещо, което отдавна беше заспало. Надявам се да успеем да постигнем адекватна подкрепа от държавата и то не само за мен, но и за всички хора и деца с увреждания.
Преди медиите каза, че искаш да останеш в България. Какво те мотивира да си тук, където има куп проблеми за хората с увреждания?
Живях 45 дни във Виена. Видях, че там всичко е уредено-инфраструктура, социална политика, болнична среда. Създадени са нормални условия за нуждаещите се. Всяка нормална европейска държава трябва да изглежда така. Не съм свикнал да получавам нещо на готово. Животът там ми се видя скучен и монотонен. След като има готова европейска система за подпомагане на хора с увреждания, ние можем да я заимстваме. Не е нужно да откриваме топлата вода.
От колко години си в количката?
Аз съм с ДЦП. Не съм на легло. Мога да ходя с патерица. Изморявам се на дълги разстояния. За това използвам количка.
Доколко действащата в момента система в България е успяла да ти помогне?
Бих казал никак. Реално 19 години живот ги дължа на майка ми и баща ми, които бяха неотлъчно до мен. Благодарение на подкрепата им завърших търговската гимназия. В момента съм приет в Специална педагогика в Пловдивския университет.
Защо избра тази специалност?
Защото искам да работя с деца-аутисти, с говорни проблеми, със специални потребности. Искам да ги обучавам и да им помагам. Пътят, който съм извървял, ще ми даде възможност да помогна не само на себе си, но и на други деца.
Какво каза на премиера при срещата си с него?
На г-н Борисов му казах, че ако някой от тях иска аз да съм достоен гражданин и данъкоплатец на тази държава, трябва държавата да ми подпомогне да се възстановя физически. Имам капацитета да работя. Реално хората, които могат да работят, ще са в помощ на тези, които не могат.
Той пое ли конкретен ангажимент?
Стигна се до извода, че хората са разделени. Едни искат социални услуги-центрове са рехабилитация, психологически центрове и т. н. Други пък искат чисто финансова помощ. Това не го разбирам, защото понякога парите не могат да оправят всичко. Хората, които искат финансова помощ, я искат за да покриват нуждите на децата си, без да се опитват да ги интегрират.
Съгласен ли си с искането на майките, че трябва да има диференциран подход при оценка на нуждите?
Абсолютно съм съгласен с майките. Защото с т. нар. ТЕЛК-ви решения оценката не е реална. Защото макар и да си с реалните си проценти инвалидизиран, покриването на нуждите не е адекватно. Тази система трябва да се промени.
А каква трябва да дойде на нейно място?
Система, чрез която да се знае колко са реално децата с ДЦП в България, глухите деца и т. н. Т. е да има система, която да съхранява данните на хората с увреждания и да се знае техния реален брой.
Доколко НПО-та са ти помогнали на теб?
Нула са ми помогнали. Казвам го директно. Членувах в едно сдружение. Опитваха се да направят нещо за нас по разни европрограми. Това беше меко казано пародия. Директно излязох от там,. Направих го в момента, в който разбрах, че се опитват да се възползват от мен. Защото освен, че си плащам членски внос, те получават и европари. Г-н Борисов спомена, че след като са намалили европрограмите, част от тези НПО-та се финансират от държавния бюджет. Което означава, че взимат пари от мени, от вас, от всички ни. Не съм съгласен с това, защото смея да кажа, че тези пари изобщо не достигат до нас. Смятам, че ако издръжката на НПО-та е реална, т. е за това, което реално извършват, част от парите могат да се пренасочат и да се използват за реалните нужди на хората с увреждания. Така държавата няма да е в бюджетен дефицит.
Общуваш ли с хора с физически увреждания, те споделят ли ти за проблемите си?
Да, и се опитвам да им покажа, че проблемите са до време и са решими. Имало е моменти, в които ми е писвало. Но имам честта да споделям с баща всички трудни мигове. Той винаги ми е казвал: „Аз съм до време. В един момент ще останеш сам и ще трябва да изградиш свой живот”. Думите му ми дават сили да вървя напред. И да имам цел-да бъда самостоятелен и да имам семейство.
Интервю на Катя Илиева
