Дoгoвopът зa изгpaждaнe нa тoл cиcтeмa нaй-нaĸpaя e пoдпиcaн. Мина през парламента, по план активират Тол системата за тежкотоварни автомобили през август 2019 година. Очакват – затаете дъх – 800 милиона лева приходи. Това са фактите, с определена здрава доза пиар.
Дори тези дни премиерът „закова“ цифрата на очакваните приходи от тол системата на 1,5 милиарда лева. Колкото повече пиар го налага, толкова повече ще се повишава цифрата.
Всички бариери са снети, остава само бариерата на здравия разум. Защото тази система изобщо не е минала през задължителния за случай широк обществен дебат, разяснителни кампании и т.н.
Мога да говоря по темата, защото заедно с международната консултантска компания, за която работих пред близо 27 години, направихме първата оценка за приложимостта на тол система в България, тогава по единствената отсечка – София – Пловдив. Времена са други, принципите остават същите.
Какви бяха изводите от този анализ, при това изключително професионални и добронамерени?
Основният бе, че ако целта е да се съберат приходи, с които да се финансира поддръжката и изграждането на магистралната система в България, упражнението излиза прекалено скъпо, рисковете големи, нетните ползи силно проблемни.
Много знаменателно бившият премиер Симеон Сакскобурготски тези дни обедини в едно съжаленията си – от неслучилото се Белене и тол системата. Той разбира се, не е длъжен да влиза в детайли, може да остане на равнището на царственото си послание. Но проблемът винаги е в детайлите и в този неосъзнат или по-скоро осъзнат, но подплатен с корист, стремеж за частна пита с публични средства, със скрити методи за обогатяване на малцина за сметка на данъкоплатците.
За да се премине към толиране на пътищата, те трябва да бъдат съответно и специално проектирани като за тол система. Така е разбира се в идеалния случай. За това преди много години сме избрали немския вариант – държавата строи, експлоатира, притежава, финансира през бюджета. Ползвателите на пътната инфраструктура плащат данъци, пътни такси и акцизи отново в бюджета.
Тогава, преди 27 години, заключението беше, че разходите по изграждане и експлоатиране на тол система са сигурни и високи, а ползите – разтеглени във времето и негарантирани. Следователно преди да скочи в неизвестното, държавата трябва да прецени много внимателно дали си струва да рискува, още повече когато има по-достъпни и по-малко рискови алтернативи.
Да разгледаме ситуацията от днешна кота и да видим дали няма друга алтернатива, с по-малко разходи и по-ефективна от гледна точка на контрол и управление?
В нашия случай, тол системата включва задължителната за изграждане инфраструктура – терминали за плащане, портали за тол контрол – тол будки, резервни пътища /това е неотменим елемент на всяка магистрала, но както виждате, има ли задръстване обходните пътища не са лесно достъпни/, стотина и повече автомобила за контрол, пунктове за контрол. Накратко, това което сега се извършва като контрол и плащания – на границата, след изграждането на система ще се разпростира из цялата страна.
Нарочно няма да коментирам компанията, която спечели търга. Не в нея е проблема и въпросът, който задавам.
Съмнението се отнася до погрешната стратегия, подход и свързаните рискове, които накрая ще трябва да плащаме всички – данъкоплатци и ползватели на МПС.
Действително, в много страни от Източна Европа, правителствата се видяха принудени да минат към платени пътища, за да финансират поддръжката и развитието им. На пръв поглед, логично и справедливо. Дори се твърди, че всички тези пътища могат да се самоиздържат като генерират „печалби“ – разбирайте разликата между собствената издръжка и генерираните общи приходи.
Какви са обаче шансовете това да се случи у нас? По мое мнение – не са големи.
Първо, известно е че контролът върху изразходването на публичните средства у нас, особено в пътното строителство, е Ахилесова пета в публичното управление. Ако случайно някъде се натрупат някакви средства, включително както в случая от приходи от тол система, те винаги ще привлекат вниманието на „експертите“ сред „силните на деня“, които веднага ще намерят къде да ги разходват и най-вече как да ги трансферират към частни джобове – политически и бизнес.
Така стои въпросът и със средствата, които са необходими за поддръжка на пътната мрежа. С други думи, когато разглеждаме анализите „разходи-приходи“ за да разберем картинката, за да приемем идеята за тол система с отворено сърце, трябва да имаме пред вид капацитета и доверието към хората, които я предлагат. Примерно, да погледнем към практиката, към последните случаи, в които се управляват проекти със значителни публични средства, като се опитаме пътьом да оценим достоверността на приеманията за разходи и приходи, поне в нетните им изражения.
Посочете поне един публичен проект през последните години, в които тази администрация е успяла да го завърши на време и в рамките на бюджета? Вижте историята на „Южен поток“ – от 1,7 до 4,2 милиарда евро, на хидровъзела „Цанков Камък“ – от 80 до 600 милиона евро, на АЕЦ „Белене“ – 3 милиарда лева безвъзвратно отлетяли. Сега очакват от нас да повярваме, че този път ще бъде различно.
Второ, трябва да си дадем ясна сметка, че това което ни предлагат е логически абсурд. Убеждават ни, че тъй като контролът и събираемостта на приходите от пътни такси на няколко гранични пункта при входа на тежкотоварни камиони е проблем, то решението му като разширим рязко, ако приемем условно петнадесетте гранични точки до 500 пункта за събирането на такси и плащане. На вас ясно ли е как този проблем ще изчезне, когато се увеличи рязко броя на рисковите зони.
След това, когато разглеждате темата с тол системата, си припомнете, че собствените разходи по поддържането на тази тол система са огромни, защото зад всеки терминал, портал, автомобил и прочие имате разходни пера, да не говорим за свързаните разходи, които пак трябва да се покрият от приходите.
Тоест отваряме огромна вратата за грандкорупционни практики.
Едно е да овладееш корупцията на ограничен брой гранични пунктове – можехме само тях да дадем на концесия, друго е рискът да плъзне по цялата инфраструктура в страната. Да не спорим как се решава проблемът, но една от опциите е с наемане на чуждестранна компания. Накрая, с голяма вероятност, медиите ще се изпълнят със статии за огромните заплати на мениджърите на тази компания, за несбъдналите се прогнози за приходи в бюджета и за нуждата от още по-силно затягане на коланите.
Веднъж похарчили големите пари за изграждане на тол системата, ставаме нейни заложници. Няма спиране. Като при наркотиците. Трябва още и още.
Не може да се отрече тарикатлъка на внедрителите на тази идея, защото населението масово си трае по темата. Внушено му е, че това не го засяга и че всичко се прави за да се обложат с адекватни такси тежкотоварни камиони над 3,5 тона. Но никой не се затруднява да отговори на елементарния въпрос – защо не вдигне пътните такси и ги събираме на границата?
Цялата работа е в системата на бавно сваряването на жабата, така е с общественото мнение. Подават му кукичката на формално незасягащия ги проблем с тол системата само за тежкотоварни автомобили. Първо им трябва похарчат парите и да изградят системата, а след това неизбежно ще стане и срещата с реалността, като започват внимателно и постепенно да повишават температурата с данни, че разходите са толкова високи, а приходи толкава малки, че става неизбежно да ви сервират „десерта“ – всички трябва да плащат тол таксите. Като кумулативни плащания на годишна база те ще се окажат много по-високи от сегашните винетки, които ви се видяха доста скъпи.
Ето някои сметки, които могат да дадат представа за възможни скрити намерения – не е висша математика, проста аритметика.
Да си припомним – основната цел на тази тол система е да реши проблема със cиcтeмнoтo нeдoфинaнcиpaнe в oблacттa нa пътнaтa инфpacтpyĸтypa. Както се твърди, приходите от леки автомобили покриват 70 процента от събираните 350 милиона от пътни такси. Само 30% от тях идват от тежкотоварните камиони при несъизмерим и несъпоставим отпечатък върху пътната инфраструктура. С това, образно казано, трябва да се финансира всичко. Следователно от тежкотоварните автомобили днес се събират малко повече от 110 милиона лева приходи. За да излезе сметката по тол системата оправдана, при прогнозираните 850 милиона лева приходи, без да се пипа цената на винетките, излиза, че от тежкотоварните автомобилите ще трябва да събираме над 600 милиона лева повече или близо 6 пъти повече. Ако е вярна новата цифра от 1,5 милиард лева за общите приходи, то тогава от тежкотоварните изведнъж трябва да съберем стратосферните 1,3 милиарда лева!? Това е халюцинация.
Убеждават ви, че този транзит от тежкотоварни автомобили през България няма алтернатива и че всички, които сега преминават през страната, ще продължат да си плащат чинно и безропотно по-високите такси. Истината е, че това е догадка без никаква сериозна база, без никакви реални анализи и оценки на риска, защото няма никакво съмнение, че част от този поток, ще потърси алтернативни пътища, включително през магистралите на Гърция и Виа Игнатия.
Тоест, има голяма вероятност, прогнозите ви за трафик и рязко увеличени приходи, да увиснат във въздуха.
Пак питам, какво пречи да се повишат пътните такси и сега, без се дават тези грешни пари за тол система, след като основният поток е транзитен, т.е. контролируем. Вход на „Капитан Андреево“, изход „Калотина“. Сега плащали само 23 лева, трябва да плащат над 130 лева.
Нас особено ни интересуват не брутните, а нетните приходи – тоест онези, които останат след като платим разходите по събиране и контрол на системата.
И тук стигаме до основният „омайващ“, но непрофесионален аргумент на министерството на регионалното развитие, което очаква от тол системата повече – един милиард лева, като създава впечатление у масовата публика, че средства от приблизително същия порядък ще отидат за финансиране на поддръжката и развитието на пътната мрежа у нас. Което предполага, че тол таксите за тежкотоварни автомобили ще трябва да се скочат дори още повече – до 150 лева, ако продължаваме да твърдим, че от леките автомобили няма да очакваме по-високи приходи.
В действителност е нормално и логично да се предполага, при оценката на риска, че рязко повишаване на пътните такси, в посочените пропорции, неминуемо ще доведе до отлив на транзитен поток от нашата магистрална мрежа, следователно по-ниски приходи. Това пък ще предизвика логичната и предвидима още сега стъпка на правителството, като няма външни източници да вдигне пътните такси на всички незасегнати автомобили у нас – било през данъците или през винетките.
Събрали, несъбрали очакваните приходи – трябва да покрием първоначалния дълг от тези двеста милиона на старта, които ще дадем за изграждане на системата. Всяка година ще харчим приблизително същите средства за оперативни разходи по система. Има няма приходи, разходите са сигурни. Не си спомням точната цифрата на разходите по експлоатация на тол системата като процент от приходите, в модела, който разглеждахме преди 27 години, но той беше стряскащо висок.
При това системата няма да покрива финансирането не само на магистралите, но и на всички класове асфалтирани пътища от първа, втора и трета категория.
Твърди се, че у нас има около 6-7 xиляди ĸм пътнa мpeжa в cтpaнaтa, която e в „нeдoбpo“ cъcтoяниe, a гoдишният нeдocтиг на средства надминава 300 млн. лв. И тук не влизат средствата за изграждане на магистрали.
Няма да ви занимавам с обосновките и бляскавите прогнози, как само за четири – пет години /забележете, че всичко се мери в мандати на правителство, на депутати/ пътната мрежа щяла да бъде друга. Свикнах с решителното преобладаване на пиар елементите над професионализма в разчети и политика.
Както казах по-горе, единственото сигурно в горните прогнози са разходите, което е вероятно да бъдат по-високи.
Много по-убедително, поне за мен звучат, алтернативите – без тол система.
На първо място, като се увеличат таксите за тежкотоварни автомобили на граница, но постепенно – първоначално 2-3 пъти и чак тогава ако няма отлив да се увеличат допълнително, но винаги като се отчита конкуренция в региона, за да не загубим трафик.
Още по-лесно е да се увеличи акциза на горивата, който и без това е най-малкия в ЕС. Разбира се, без да се пипа крайната цена, като се въведе и допълнителен пътен данък, който се взема през цената за горивото. В момент, премията в цената, вместо да влиза в бюджета /а това на годишна база са над 500 милиона лева – повече отколкото се търсят за пътната мрежа/, влиза в една шепа компании от т.н. нефтен картел, начело с Лукойл. Има съществена вероятност, че част от тези корпоративни ползи да се връщат „по веригата“ за да стимулират „позитивното“ мислене на депутати и правителство, включително да се осигури подкрепа за тол системата.
Но правителството, по всичко изглежда, се страхува и не желае да бръкне в тази „касичка на прехода“, а търси трескаво варианти за финансиране през по-високи данъци, чрез тол такси и по-скъпи винетки.
Защо да бъде просто, като може да бъде сложно и за повече пари?
В това проектът за АЕЦ „Белене“ и тол системата много си приличат. Както и поддръжниците им. Мислят „на едро“, гранд, но малцина колекционират ползите, докато всички плащат сметките.
Гранд проектът с тол системата накрая ще го плащате вие. Предупредени сте.
Илиян Василев, bulgariaanalytica.org
