Хората не са особено запознати с ”фалшивите новини”, а по-скоро наричат така онези информации, които не им харесват. ”Струва ми се, че когато го чуят това явление, се сещат за всички онези новини, за които не вярват или не искат да вярват. Според мен те правят една по-обща критика към медиите въобще.
Хората не разсъждават за това, което напоследък е модерно да се нарича "фалшива новина", а разсъждават на тема, може ли да се има доверие на информацията, която получаваме". Това казва в интервю за "Фокус" социологът Първан Симеонов.
Той припомня последния сондаж на "Галъп интернешенъл", според който 34% от хората твърдят, че само последната седмица на юли месец са срещнали новина, която смятат за неистина."Тези 34% условно се равняват на над 1 800 000 пълнолетни българи. Това е доста сериозен дял", казва Симеонов. По думите му фалшивите новини са просто обратната страна на демократизацията на медиите. "Когато всеки може да е медия, особено в социалните мрежи, може да разпространява информация, да бъде влиятелен, когато не толкова истината, а лайковете се превръщат в критерий, то тогава няма авторитет, който да ни каже, кое е вярно и кое си струва.
По този начин фалшивите новини влизат безпрепятствено", смята социологът. Наред с недоверието към информацията, обаче Симеонов изтъква и друга отличителна черта – лековерността на потребителите на новини у нас. "От една страна недоверието на българите към информацията е високо, това си личи по сравнително високия дял от 34%, които казват "да“ през последната седмица на юли месец – "срещнах фалшива новина". Недоверието е високо. От друга страна, лековерността също е висока. Като ги попитахме има ли чума в Странджа или няма, искам да ви кажа, че сериозен процент от хората казват, че няма чума. Проучването показва, че 37% от изследваните вярват, но 48% не вярват.
Това е доста сериозно раздвояване, което показва, че властта у нас не си е свършила работата да убеди хората, че има болест по животните", обяснява той. Симеонов обяснява, че управлението у нас и в целия западен свят се грижи за имиджа си, не толкова за ефективността си. "Повече се грижи да се хареса тук и сега, а не да свърши трудната работа и евентуално да го харесат утре или да направи така, че да бъде по-добра обстановката за поколенията. Всички управления в западният свят като че ли са на вълната - дайте да търсим бързите лайкове, буквално и преносно", коментира той. Социологът смята, че фалшивите новини не са толкова опасни, колкото тези, които са полуистинни.
"Фалшивите новини ще започнат да ни ограждат от всякъде. Те не са толкова опасни с това, че подменят истината, те са опасни, когато са полуистини. Когато ни кажат няколко истини и успеят да ни пробутат през тях и няколко неистини. Опасно е, когато ни накарат да се объркаме и започнем да си казваме, че в нищо няма смисъл. Тогава ще настъпи истински неприятния момент". Симеонов обяснява, че няколко фактора благоприятстват разпространяването на фалшиви новини чрез социалните мрежи.
"Много трудно да се хване авторството, което се губи буквално за секунди, с други думи много по-безнаказано може да стане публикуването на подобна новина.
Точно за това, че става въпрос за социалните медии, тук в общи линии се харесва повече самото харесване. Не държим толкова на това да е вярно, държим да го харесаме. В социалните медии могат по-лесно да проникнат зловредни влияния, защото там имунитетът е по-нисък", твърди той. И отбелязва, че липсва орган като Съвет за електронни медии (СЕМ), който да каже "хора това е глупост“. "На много хора може би им звучи екзотично това, което скоро се появи като опит за ограничаване на фалшивите новини чрез Фейсбук, но тази идея не е лишена от своите основания. Трябва да се мисли в тази посока, защото социалните мрежи са бъдещето. Ако не приложим някаква форма на регулация, не може да опазим обществото", казва Симеонов.
