В България протича своеобразно „постпредседателско безвремие“. Липсва голяма цел и кауза, а социалните проблеми рязко взимат реванш над външнополитическите. На този фон, в открит политически залог се превръщат отношенията за/против Домусчиев, Василев, Бенчев.
Това пише в свой анализ социолози от Института „Иван Хаджийски“. В него се отбелязва още: Създава се усещането, че водещите политически субекти нямат план, че хоризонтите им на планиране са се изчерпали с края на председателското полугодие. Нерешителни изглеждат и кандидатите за нови играчи. Ключовият играч ДПС пък се снишава. Сякаш всички чакат някой да започне открито да предприема нещо, за да се пренастроят и активизират.
Разбира се, европейските и местните избори скрито мотивират мнозина да се оглеждат за различни варианти и да преценяват какви са сравнителните им предимства, но този процес още не е навлязъл в решителна фаза и усещането за лутане и несигурност се задълбочава.
На този фон план показа БСП - с представянето на „Визия за България“, което пък сега беше заглушено от нови скандали. Във визията има новина: за първи път бе лансирано предложението България да не влиза засега в еврозоната. Консенсусът по членство във всички европейски структури, съществувал над две десетилетия, се намира под въпрос.
Рязко нарасналото обществено и политическо напрежение ще се нуждае от „отдушници“ съвсем скоро. Промени в Министерския съвет не са изключени. Доминацията на изборната проблематика ще расте. Едно изглежда много вероятно – темите за мигрантите и за еврозоната ще бъдат в центъра на политическия дебат.
Налице е известно, може и илюзорно, икономическо успокояване, съчетано обаче с видимо политическо раздразнение. Това води до комбинация от желание за промяна, но и страх от промяната. И това дава по-големи перспективи на онези фигури и партии, които търсят подобрения на модела, а не толкова негов рестарт.
