Министерски съвет прие Стратегическия план за развитие на културния туризъм, с който го превръща в приоритет на България. Това каза за медиите Иво Маринов - зам.-мининистър на икономиката, енергетиката и туризма.
В разработката на плана са участвали експерти от България и Италия, партньори по проекта.
Съвместната работа между българския и италианския екип е продължила 3 години. Обемът на стратегическия план е три тома. Зам.-министърът на културата Тодор Чобанов информира, че текстовете са широко достъпна и могат да се използва както от представителите на местната власт, така и от туроператорите.
Де факто изготвеният докумен представлява каталогизиране на културните ценности, включвайки над 300 археологически обекта. Чобанов поясни, че планът може да бъде допълван в бъдеще и това не е окончателният му вариант.
В него са включени обекти са 80% от археологическото наследство на страната.
Планът разделя страната на 13 локуса (райони).
Първи локус е Велика София - който разглежда София не само като административна, но и като културна столица.
Втори е Долината на царете, следва Възрожденският град, който предлага културно наследство, пряко свързано с националната ни идентичност.
Четвърти е по бреговете на Дунава и включва Плевен и Русе и характеризира туристическия потенциал на района.
Локус пет е наречен Каменно сърце и е дестинация, основно за българи, като включва Стара Загора и Сливен.
Следва локус Старите столици, който включва Мадарския конник и локус По бреговете на Черно море.
Съчетание между екологичен и културен туризъм представлява локус Странджа планина и локус Мечът и Кръстът, който включва територията на Перперикон. Този локус има потенциал да се превърне в една от основните дестинации за международните туристи.
Пловдив и Римската империя е следващия локус, следван от Портата на Родопите, Големите планини и последният засега локус Вкаменената гора.
По време на съвместната пресконференция Н.пр. Стефано Бенацо - посланик на Италия в България, изрази мнение, че не се използва потенциалът на културното ни наследство, а то заедно с това на Италия представлява една значителна част от общоевропейското културно наследство.
По думите на посланика на Италия за развитието на този вид туризъм е необходимо да има добра инфраструктура, обслужване, което да отговаря на стандартите, а освен това е необходима и допълнителна информация, чрез специализирани сайтове.
Като слабост в развитието на туризма ни се посочва и недостигът на професионално подготвен и квалифициран персонал.
Според Бенацо е въжможно да се направи много, за да се подобри имиджа на страната ни в чужбина.
Мартин Димитров - председател на Комисията по икономическа политика в НС, се обърна към посланик Стефано Бенацо и към Тодор Чобанов и каза "Ще ви поканим след една година отново в същия състав, да видим какъв е резултата, защото е хубаво да има добри намерения, но е по-хубаво когато има резултати".
По време на пресконференцията в Министерство на икономиката стана ясно, че за изготвянето на стратегическия проект са усвоени 1,4 млн.евро. Финансирането се извършва от държавния бюджет по оперативна програма Регионално развитие, ос Устойчиво развитие на туризма. Само по ОП"Регионално развитие" са предвидени 82 млн. лева.
