Финансовият министър Владислав Горанов е политически активен. Прави изявления, задава въпроси. Важни въпроси като този: Нека президентът да каже кой пази Желязков? Става дума за Димитър Желязков с партизанско име Митьо Очите. Какво е агентурното му – все още не знаем.
Питанката на Горанов е по повод изявлението на Румен Радев, че вероятно над Димитър Желязков има политически чадър. Вероятно е излишно ако питате мен.
Президентът ще решава дали ще отговаря или не. Ние, публиката, ще чуем и ще коментираме помежду си, защото никой не ни бръсне за слива. А и не се румънци, нали?
Малко странна е изявата на Горанов. Голяма смелост като за човек от Дъбниците, както казват в Плевенско. Така казват, защото дъбничени са известни главно с решителността да продават пъпеши и дини покрай асфалта, известен още като пътя София – Русе…
Затова реших да поразсъждавам, което не беше сторил Горанов, а не бива. Лесно открих доста отговори на Горановото питане.
- Преди 10 ноември контрабандните канали се контролирали от Държавна сигурност. Тя се отчитала на ЦК на БКП, по чиято заръка са „текли“ каналите. Така се родила „валутата по второ направление“. Сиреч – зелените американски гущери. С тях елитът живеел добре, на половината от велможите децата заминали да учат на Запад, а не в СССР. Соцът умирал.
- След 10 ноември контрабандните канали продължават да са под контрола на бившите ченгета. Черната работа обаче се прехвърля на подбрани кадри от ъндърграунда. Отчитането става по стария начин, но вече не е само към върхушката на БКП, а и към останалите партии (повечето производни на БКП), с които тя се редува в управлението.
- Не е тайна, че разбогателите кадри на организираната престъпност, както и техните ДС-ръководители, от средата на 90-те извършват т.нар. „движение на стоножката“. Т.е. плащат на няколко партии, за да им е сигурен „чадърът“ след избори. Плащат на прокурори, ченгета, митничари, данъчни, дансаджии, висши чиновници, министри, зам.-министри и всякаква висша административна паплач. Да прощават свестните в тези категории – има ги, знаят за какво говоря. Плащат и на медии или ги купуват, да ги възхваляват, да си траят, да манипулират и да не задават въпроси.
- Така стигаме до модела #Кой. Замислен от ченгетата зад кулисите, той отгледа любимото си дете – Делян Пеевски, наричан за краткост от мнозина Шиши. Той пое функциите на посредник и събирач, на гара разпределителна за рекетьорските удари, шантажи и доставката на „белите пликове“ с поощренията. Поощренията варират от няколко хиляди до десетки и стотици милиони в зависимост от заслугите. Митьо Очите е някъде в тази схема, но не над средното ниво. Лейтенант, да речем.
- Всички партии, участващи по някакъв начин в управлението, без изключение, получават „порции“. От контрабанда, наркотрафик, нагласени обществени поръчки, спешни възложения за да се избегнат обществените поръчки, рекет и пр. Всяка партия има ковчежник, който се отчита на ръководството. Понякога не се отчита… При възникване на недоразумения или смяна на едни бандити във веригата с други – се дават жертви. Данъчният Иво Стаменов и търновският бизнесмен и приятел на Цецо Цветанов – Петър Христов са нагледен пример. Много други знайни и незнайни участници „отстъпват“ място като гинат в катастрофи, по време на рафтинг, покосява ги инфаркт, отровени са и пр. Няма статистика за тях.
- Разбира се, никой няма да признае за „черни каси“. Използва се друга терминология, предимно от еврочиновническия речник. Което ми напомня, че и голяма част от евросредствата, също поемат към партийни централи. По всевъзможни пътища.
- Това не е всичко. Много почтени бизнесмени, хора, които се опитват да спазват закона биват рекетирани и шантажирани. От най-ниско до най-високо ниво. И плащат „кръвнина“. Който откаже – потъва. Сблъсъкът с прокуратурата, НАП и тайните служби обикновено е фатален за отказалите да „кихнат“.
- Има и бизнесмени, които за да оцелеят сами се включват в „донорската“ верига.
Най-сигурни са постъпленията от фирми, които са управлявани от подставени лица на партии и политици. Те печелят по-голямата част от обществените поръчки, правят полулегален или напълно незаконен бизнес. Безпрепятствено. Под „чадър“.
- По света се нарича мафия. В България няма дефиниция за мафия. Затова не може да има и обвинения срещу мафиоти. Въпреки, че прегръдката между държавни институции и политици с организираната престъпност да са по-ясни и от 3D.
Формите на плащане и прелъстяване са най-различни. Например ако висш финансист живее в луксозен огромен апартамент в затворен комплекс на „редник Киро“, да речем. Без да плаща, но формалностите уредени естествено. Същият финансист се сдобива с приказен дворец на Витоша, но никой не го пита откъде са парите. Не че не е ясно. Българите са по хората с потури и байряк – не са по питането. Министърът знае това.
- Покрай пълненето на партийните каси, захлебват и немалко партийни ръководители по веригата. Чиновници също „щипят“. Някои куфарчета не стигат до централите, но това са дреболии, нали г’усин финансов министър?
Горанов е млад, но умен спрямо родната среда. Талант, попаднал на учител с "черен колан" в "спорта" безнаказано придобиване - Шиши. Връзка, достойна за перото на Франсоа Вион… На Владко не са му чужди нито хотел „Берлин“, затворените баровски комплекси и тузарските имения. Но иначе е любопитен – задава въпроси, убеден, че идиотите отдавна са мнозинство. Не мога да го оборя.
Попитали веднъж Труман Капоти, защо дава толкова малко интервюта. Писателят отговорил: Не от излишна скромност. Но като чета изявленията на разни еднодневки, си мисля, че войната не е най-голямото зло.
И да не забравяме: Пабло Ескобар е бил депутат, имал и по-големи амбиции в политиката.
Димитър Попкутуев
