Продължение на вчерашното повествование в стил а ла „Световната декорация”
Автор: Сал Анатомио
(Втора част)
МЕЗОЗОЙ
Нещо като глава втора или второ действие, ако си представите, че сте на театър. Всъщност точно за театър става дума, но за театъра на бойните действия. Едни по-особени бойни действия, които имат за цел да осигурят на всички нас място в рая. Една истински благородна цел, осмислила живота на положителните герои в това повествование.
И така. Пълзейки по пластунски, ДЕНС-разведките вече бяха по следите на сайта „Безопасните новини”. Като едни герои от Телемарк, те подушиха, че около тежката вода, която се забъркваше в този сайт нямаше да се превърне в мирен атом, а в обикновено, убиващо атомно бомбе. Момците ДЕНС-ови обаче не бяха вчерашни и денонощно бяха по следите на набелязаните от Премениера Сладкишев и Подметко Дертов кръвожадните народни врагове, върколаците за националната сигурност. Армията на защитниците на мирния граждански сън, на детските невинни усмивки и на завоеванията на тройната коалиунция се предвождаше от звездочелия юнак Онемей Рубльов.
И се начена Поход на справедливостта, съизмерим единствено с този на съветските войски, когато прецапайки Дунав на 8 септември 1944 г. и почнали да ни освобождават със скоростта на светлината от всичко дето го имахме и даже нямахме...
Но да не се отплесваме по странични сюжети и да се концентрираме (може и с помощта на концентрат) към хронологията на споменатите бойни действия и процеси. В смисъл как се случваха нещата от лани, та досега.
- На 18 август 2008 г. българските медии съобщават, че шефът на ОЛАФ Франц-Херман Брюнер ще посети България. Целта: лично да провери кой мъти водата на тройнокоалиционната власт и ни праща на опашката по усвояване на еврофондове, превръщайки ни в същото време в отличници по корупция и организирана престъпност.
- На 21 август 2008 Брюнер вече е в София. Срещи и салтанати при премиера, също и министри. Човекът обаче не проявява кой знае какво чувство за хумор и обявява: България е сред най-често разследваните за измами страни-членки на Европейския съю. Припомня ни доклада на ОЛАФ за 2007 г.
- Предният ден, 20 август, Онемей Рубльов се обажда по телефона на сина на един от вампирите на демокрацията и сапьор на националната сигурност. Говори му вежливо, учтиво, находчиво, даже уколнчиво. Намекът е схванат.
- На 22 август Франц-Херман Брюнер е уведомен чрез посланик на страна от ЕС в София за случката. Той от своя страна попитал хазяите на „Дондурков”1 какви са тези работи. Те обаче му обяснили, че у нас има народна традиция да се хиперболизират нещата. Народна традиция! След това го успокоили, че всичко е наред. Тоест, били му една упойка с усмивка на уста, след което му връчили розовите папки с розовите сънища на правителството за розовото бъдеще на розовата държава. Нали сме страната на розите. Живеем си розов живот – направо рай. Така упоен и успокоен, човекът е закаран на аерогарата и качен на първия самолет в посока родината на брюкселско зеле.
- Дни след това системният дезорганизатор на Grognews е поканен рано сутринта на разходка на Витоша от 7-8 добре екипирани спецтуристи. Приятелката на дезорганизатора също пожелава да се включи в екскурзията, но и обясняват, че е по-добре да стои в банята, където й е мястото. Тя разбира тънкият намек и се съгласява начаса. По пътя към Витоша на системния дезорганизатор му се обясняват някои основни постулати за живота и несполуките, които понякога могат да навестят човек, когато най-малко очаква. В такава дружеска и непринудена атмосфера той е отведен където трябва, казва му се каквото трябва и той написва каквото трябва. Всички са доволни и се обичат като братя. Път към рая.
- Същият ден невродепутатката Измяна Слончева се е върнала от Америка и на кафе в гранд-хотел „София” разказва сладки спомени на изоглавния редактор на Grognews, рекламиран безплатно и като яростен родиномразец. На финала на устния пътепис Слончева дава безплатен съвет, макар да знае, че безплатен обяд няма: „Обади се на високоговорителката на ДЕНС, че то гостоприемство, гостоприемство, ама 7 часа...”. Така в шеги, закачки и излети минава този безоблачен ден за българската демокрация.
- На 2 септември в китната и спретната сграда без две липи отпред на ул. „Сънотворна” се провежда жур фикс с участието на съсобственика на Grognews Младфен Мултиплексчийски. Там той разбира, че всъщност жур фикс понякога е синоним на „въртене на шиш по денски”. Нищо общо с КГБ и ДС, да не си помислите нещо. Сакън! Мултиплексчийски на място се убеждава, че татуировките вече са част от модната линия в стайлинга на новите центуриони, наричани простичко от самите себе си топ агенти, съветници, помагачи, сътрудници, борци за справедливост, лица на промените. Разбира също, че понякога мускулите, мълчанието, покашлянето, строгия поглед и намеците, са продължение на внушенията с други средства. Нищо лично.
- На 9 септември, когато една десета от българския народ е потънал в сладки спомени за социалистическата резолюция, а друга една част в скръбни спомени за същата тази дата, на „Сънотворна” е посрещнат като гост другият съсобственик на Grognews, пластичния експлозив С-4 на несвободното слово, неразумният юрод, черната овца на бялото журналистическа братство – Осмян Стенталов (два стента в артериите към сърцето не са кой знае какво, инфаркт някакъв, но все пак). Крепко ръкостискане, (у)душевна беседа, предсказания какво може да се случи ако, или ако, но, или ако нали, в смисъл, че понеже, обаче... Накрая сбогуване. Същият ден по-късно в ресторант „Панта рей” генералисимус Влюбен Коцев, дипломатисимус Витокълков и две безспорни бизнес дами посочват двама непознати, които не пият кафе на несъседна маса и не следят нищо, гледайки в тавана. Извод: следенето не е от вчера, не е до днес, ще е и след утре. Апропо, вчера участник в „онзи” разговор открехна завесата и съобщи, че Стенталов е приет по време на обедната почивка, защото ставало дума за дружеска беседа, другарски мохабет и пр. Тази нова истина изведнъж хвърли в почуда участниците в онзи деветосептемврийски обяд, дали пък не са били всъщност на вечеря или закуска. Защото нещо не се връзва. От друга страна, когато говорят топ агенти и боговете мълчат, защото знае ли се...
- На 22 септември справедливостта най-сетне възтържествува, независимо от оковите, надянати и от хищни медии и в частност от пластичния С-4, детонаторът на атомната сайтовска бомба, madar fuck на здравия разум. Демонът на свободното слово е обезвреден, обезкостен, разкостен, кръволишен, обездвижен, омаломощен, изтощен, разпарчатосан. С чукове, както си му е редът. Само неуместната намеса на ВМА попречва триумфът на здравите сили да е пълен. Каква неправда, да си толкова близо до заветната мечта и някакви си докторохболивци от ВМА да турят прът в колелото на историята! Безобразие!
ЦЕНОЗОЙ
Тъмна доба. Черен плащ покрива притихналия розов град. Трамваят на промяната и той почива след трудовия делник. Гъстата тишина прорязват единствено яките гърла на фучащи 1200-кубикови донори. В жилището си, в столичния кв. „Черните брези”, топсикретпишман консултантът по Parteigenosse на Сладкишев – полк. Рядко Цвеклов е застинал над горяща свещ. Пламъкът почти облизва трепетливо мястото, където вероятно някога е имало перчем. Лицето на полк. Цвеклов е напрегнато, защото му предстои спиритическа връзка с невидимия свят на старите учители. Във въздуха се усеща напрежение и очакване.
Изведнъж зад гърба му прозвучава хриплив глас:
- А бе, Рядко, защо пак ме тормозиш?! Нали знаеш, че вече се дразня, когато ме търсиш за простотии. Байгън от вътрешнопартийните простотии, маааму стара...
- Ще прощаваш, др. ген. Свирчо SSпасов, но моментът е труден и момчетата се нуждаят от подкрепа. Оная работа, с разчистването на досадниците, дето се опитваха да спънат прогреса, както си вървеше чудесно, взе да се спича. В смисъл, че някаква си комисия в парламентчето, почна да ръси някакви нелепици, че момчетата от ВИП ДЕНС танцували незаконно, не били добри на поддръжките, бъркали елементите... Сега излиза, че сме се бъхтали напразно...
- Ами като се правите на херувими и ангели – така ще е. Казах ви, че театрото е хубаво нещо, но без кютек няма да мине. Ние едно време... Рече някой нещо не както трябва и хоп – остава без зъби. Имаше едно момче, направо хокусник: с един замах посява по 32 зъба. Молодец! Ред и дисциплина, сигурност и морал! Демокрация, ама и диктатура на пролетарията. Понимаеш? А сега сте ги оставили да пискат: това не било законно, онова не било демократично... А бе ваш’та мама фашистка, що не ви избихме, когато... ама нали, не било хуманно... Казвай, казвай.
- Някакви подривни елементи, конспиратори един вид, саботьори на законната власт и на Parteigenosse се опитват... Не че точно се опитват, ама пишат, как пишат само, копеленцата... Навъртолили се с политици, че и от нашите има замесени, в смисъл, врагове с партиен билет. Момчетата от ВИП ДЕНС ги следяха с танцова стъпка, подслушваха, преслушваха, смушваха, така де, знаеш за какво ти говоря... Също и някои други работи, ама всичко по закон, знаеш, че сме железни в това отношение. С една дума националната сигурност бе в сигурни ръце и партийните дела вървяха по мед и масло. Апропо, помниш ли Масларката? Хубава работа свърши... Казвам ти, все благородни и патриотични неща. Сладкишко и той беше много доволен... Сега се нахвърлят върху него, но на конгресчето ще се справим. Не се притеснявай. Да ти кажа, ще надмине баща си това момче!
- Маани тия глупости! Кажи къде я оплескахте?
- Още не сме съвсем, но нишката взе да ни се изплъзва. Трябва ни спешно реновиране на историята за пътя към Рая. Почнаха да се прокрадват съмнения. Толкова сили хвърлиха момчетата, а сега почнаха да ги гледат със съмнение. Много е обидно, да знаеш. Добре че все пак наши хора разбират положението и ги взеха при себе си като експерти, но някакво съмнение се прокрадва, което ги мъчи, мъчи...
- Казах ти да спреш с глупостите! А бе ти, докато бе на издръжка на в „Информoneyционно обслужване”, нещо си превъртял. Онзи Авер Мъников да те е омъглил и теб? Я се стегни, гласували сме ти товерие, а ти си се разкиснал. Не ти отива, да знаеш!
- Добре, добре... Ще се стегна. Но все пак помогни да реновираме приказката така, че хем ние да сме сити, хем демокрацията – цяла.
Въздишка се отрони откъм невидимия свят на San Свирчо SSпасов. Няколко секунди в стаята се чуваше единствено пращенето на свещта, която гореше, без да осъзнава на какво величаво събитие дава светлина. После San се изкашля и занарежда авторитетно, като един истински атеист, превърнал се по стечение на обстоятелствата в божество (да прощава Господ).
- Нали си си приготвил карирани листове?
- Иска ли питане, нали на тях пиша бележки до Сладкишко... И химически молив съм си подострил... Че с тия кампютри – само бели...
- Така те искам. Пиши! Онова копеле Осмян го лепвате за оная наш’та никаквица Измяна Слончева. Нея пък за Незнам Чорбанов. Чорбанов към Ivan Прашков. Към него пък накичвате всичките ви ненужни, антипатични и гадни копелета, които трябва да хвърчат от ДЕНС, като трески от дъскорезница. Накрая на веригата закачете Гумен от Плевен и Гумен от София, особено втория и особено здраво. Нали пазите снимките от хотела на на Младфен Мултиплексчийски? Ще им дойде времето скоро, знаете къде да ги пуснете. Добре. Натопете в лайната и ония вестникарчета от „Дисниленд”, дето пишеха, че Сладкишев е гей, а паразитдента хойкал по чуждо! Ми той е ловец, да не е... Така де. Трябва да се действа решително и смело! Шпионство, подкупи, агентурни картони, аморалност, вредност – всичко да им се припише. Знаете как става. Нали държите разни медии – да пишат, да громят, да показват истината! Правили сме го 45 години! Ако се налага - обърнете и другия край... Осигурете подписи от момчетата от съда и прокуратурата – задължени са ни. Най-добре е да подпишат със стари дати, да няма недоразумения.
- Повечето работи вече сме ги направили, ама се смени отборчето на „Дондурков”1 с друго, пък тия новичките, едни любопитни, пъхат носовете си навсякъде...
- Ще ги повтаряте отново и отново. То и социализмът ни бе недоразвит, ама като повтаряхме че е развит и хората се примириха, къде ще идат. Трябва да се повтаря, повтаря, че и да се набива в главите. Караш ме да те уча на детски неща. Папките ги прочистихте, нали? Да остане само каквото е правилно. Другото се прибира на сигурно място. Почвате да вадите компролопати, когато трябва и където трябва. Това е формулата - направо формула 1.
- Благодаря ти, учителю!
По лицето на Рядко Цвеклов се търкулват две мъжки сълзи. Пламъкът на свеща догаряше, а сенките в стаята се издължаваха, водейки след себе си тъмнината. Гласът на др. Ген. Свирчо SSпасов вече не се чуваше, явно прибрал се отново в невидимия свят. Колко жалко, че сеансите са толкова кратки и толкова редки. Как само искаше Цвеклов да сподели още, че са прибрани на сигурно място компролопати за дрога, за спонсорства, фирми, контрабанда, политицици... Че партията е по-богата (с идеи ли?) откогато и да било, че Сладкишко ще победи на конгреса, че за новите на „Дондурков” 1 са приготвени едни неща, ама когато им дойде времето...
Важното сега е звездочелите момчета да не се обезсърчават, да им се вдъхне кураж. Защото услугите им пак ще потрябват. Та кой пак ще спасява националната сигурност, свободата, демокрацията, майките с децата, старците, целият народ? „Спасявали сме я тази държава, пак ще я спасим!”, - помисли си развълнуван Цвеклов.
Легна си с чорапите, за да не му изстиват краката. Бе спокоен. Защото нямаше как да знае, че звездочелите юнаци отдавна брояха златните ябълки и вече се готвеха да отсвирят и него, и Сладкишев, и паразидента... Защото имаха план за влизане в поли(мо)тиката. Grande план! Щяха един ден да изчистят лошите и да останат само те - добрите. Което си е рай, откъдето и да го погледнете.
А дотогава? Дотогава щяха да продължават да се борят със злото и да даряват усмивки на хората. По техният си, малко особен, начин.
Послеслов: Всички прилики с истински лица са ултраслучайни и направо абсурдни.
КРАЙ
На гениалната втора част
КРАЙ
На един шедьовър
