Кажи, приятелю, защо си тръгваш. Нима си извървял пътя, за който разказваше пестеливо? Нима се насити на рок или китарата реши да се пенсионираш? Бирата ли свърши? Не си такъв човек. Шегуваш се. Утре удари един телефон. Последният път каза: Обаждам се просто да те чуя – кажи сега как си?...
Рокаджията Ивайло Крайчовски бе дългогодишен приятел на Фрог нюз. Всъщност от първия ден на появата ни в интернет. Звънеше да сподели неща, които са го ядосали, както и за готините преживявания – рокендрола, бирата и красивите жени. Беше му забавно и смешно, че дава интервюта. Заприличвам на политик – не е добре. Ама никак не е добре, да знаете…
Наместо сбогом, ще припомним някои от „философските словосъчетания“ на Ивайло пред медията ни.
"Чудех се по време на протестите, защо хората се събират пред паметника на „Цар Освободител“. Той всъщност е „Цар Завоевател“.
„Като изключим лумпените и маргиналите, 90% от останалите не гласуват. Разговарял съм с много такива. После ги обхваща някаква еуфория. Ама защо се чоплехте, когато трябваше да гласувате, а?!“
"Тази криза е криза на политическата отговорност на това общество. Когато не знаеш, какво искаш, става малко особено. Хайде, оставка, оставка, а утре какво правим? Раздвижете си мозъците най-сетне".
„Пие ми се адски, от мъка. Страшно много хора дори не знаят за кого гласуват. После се нареждат на опашката и чакат. Какво чакат? Кого чакат?“
„Гласуват за ГЕРБ като по ноти. До, ре, ми, сол, ла, фа, си… Но няма мелодия. Защото няма сърце.“
“Времето е наше завинаги. Запомнил съм думите на Стефан Цанев: „Времената ще станат други, после те наистина станаха други”. Мислех, че се е шегувал…“
„Близък ми е Ивайло Калфин. Много интелигентен и свестен човек. Аз съм музикант, а той - политик, но паролата ни е: бутилка мастика за двама. Подчертавам: бутилка за двама. Лесно общуване. Да си пиеш мастиката с някого е доверие. С адаша пием мастиката с вода. Едно към едно. По французки“.
„Политическият елит трябва да го сръчкаме. Ама не като на театро, а с остена яко, да ги боли мами…а им!“
„Те си мислеха, че Георги Минчев им пее някакви истории, а той им разказваше живота.“
„По-свестните са в чужбина. Ние, понеже сме „стари муцуни“, останахме тук. Да поддържаме пулса с рокаджийски парчета. Рока го има, но пулса отслабва…“
Сбогом, Ивайло!
