Големите строителни фирми назначават шефа на АПИ. Те са реалните собственици на агенцията. Това каза пред Фрог нюз експертът по национална сигурност Симеон Иванов. Ето какво още сподели той за катастрофата край Своге, отнела живота на 17 души:
Г-н Симеонов, били сте юристконсулт на община „Нови искър“, когато фирма „Трейс“ е строила пътя от Своге през самия Нови Искър. Виждаха ли се тогава проблеми на пътната настилка?
Още преди да се изгради пътя, се говореше, че предстои мащабно строителство-разширяване, мостове и т. н. В крайна сметка всичко си остана само на приказки. Нямаше никакви грандиозни изменения, които да доведат до по-голяма сигурност на пътя. Остана си старото трасе. Фирмата положи асфалт и толкова. Предварително се знаеше и кой ще спечели проекта. Още тогава се видяха проблемите, но никой не си направи труда да ги отстрани. Общината нямаше никакви правомощия да се намеси.
Как си обяснявате, че АПИ моли фирмата да поправи пътя, а тя нехае?
АПИ също си има реални собственици и това са големите строителни фирми. Именно те назначават шефа на АПИ и големите началници. Един ден тези служители като напуснат, отиват във въпросните фирми. Така лесно може да се проследи кой за кого е работил и чии частни интереси е обслужвал. Забелязали ли сте, че когато един голям ремонт приключи, работниците се уволняват и се сменят с други. Но най-сериозният проблем е, че когато една фирма спечели даден проект, тя наема подизпълнители, които нямат силите и средствата да работят ефективно. И се действа според възможностите-кой колкото може. Факт е, че много често тези подизпълнители дълго време не си взимат парите. Заради това мотивацията намалява, което пък от своя страна рефлектира върху качеството на строителството.
Колко контролни органа има, за да установят, че нещо не е наред?
Поне аз ги броя 11. Но за съжаление всеки си гледа собствения интерес. На големите фирми не им пука от АПИ. Казват на институцията: Майната ти. Ние сме си назначили шефа, а отгоре на всичко сме си платили където трябва, за да получим обществената поръчка. Затова ще си правим каквото искаме“. Да не можеш да накараш международен строител като „Трейс“ да си свърши работата, означава, че фирмата е толкова силна, че на нея от нищо не й пука. Сега виждате, че всеки си измива ръцете. Този казал на онзи. Онзи пък го прехвърлил на трети. Винаги така е било у нас. Никой, обаче не коментира, че случилото се край Своге касае националната ни сигурност.
Защо?
Ако от там реши да мине военна колона, на „врага“ изобщо няма да му трябва усилие. Те сами ще се избият още в дефилето. Ще мине време и ще се убедите, че друг няма да понесе отговорност, освен шофьора. Той ще го отнесе за тежката катастрофа. Чудя се как една гаранция на пътя трае две години. А мостът на Кольо Фичето не е мръднал за 100 години. Сега сложат асфалт и след няма и месец дупките и пукнатините зейват.
Можеха ли АПИ да реагират по-остро на отказа на фирмата да си свърши работата както трябва?
Разбира се, но само око искаше. Още след първото писмо АПИ можеше да заведе дело. В случая става дума за големи апетити и олигархичен модел на работа. Корупцията убива. И докато си мълчим и гледаме като странични наблюдатели, бавно и постепенно ще ни погубва. Не само морално, но и физически.
Интервю на Катя Илиева
