Забележително югоединство демонстрираха бившите републики от някогашната СФРЮ по време на финала за песен на „Евровизия”. Обективно погледнато, песента на Мария Шарифович не беше лоша, молитвата звучеше трогателно, лепата сръбска мома, яка почти колкото зноен момък, демонстрира ербап поведение на сцената, но имаше ли хитов заряд в нея? Категорично не! Такава песен трудно се запомня, не
Забележително югоединство демонстрираха бившите републики от някогашната СФРЮ по време на финала за песен на „Евровизия”. Песента “Молитва”, изпълнена от 23-годишната Мария Шарифович, победи безпрецедентно, бидейки на първо място почти през цялото време на гласуването. Тя спечели общо 268 точки. На второ място остана песента на Украйна, а на трето място – на Русия. Принципът на подкрепа за руската песен беше идентичен. България зае достойното 5-то място, но за непредубедения зрител едва ли е имало съмнение, че ако великосръбският шовинизъм не беше дал поредния си пример за единение, нещата можеха да изглеждат и другояче. Не че Стоян и Елица щяха да станат непременно първи, макар да имаше такива изгледи, стига и тази година да не се беше задействал механизма на съседско или носталго-патерналистично гласуване.
Сръбската изпълнителка получи по 12 точки и от Черна гора, и от Босна и Херцеговина, и от Хърватия, и от Словения и естествено от Македония. Допълнително гласове дойдоха от Австрия, Германия, Швейцария, т.е. все от страни, в които сръбската диаспора е впечатляваща като бройка заради стотиците хиляди сръбски гастарбайтери, работещи и живеещи в сърцето на Европа. А наложи ли се единение на сърби в името на някаква тяхна кауза, резултатът винаги е гарантиран. Което впрочем е достоен пример за подражание. Само защо бившите югорепублики ги ручаха жабетата и се пуцаха със същите тия „прави срби”, които сега така горещо подкрепят. В този смисъл заглавието на сръбския вестник „Блиц” “Мария въодушеви Европа” не е съвсем коректно, то би трябвало да звучи “Мария въодушеви сърбите из Европа”.
Обективно погледнато, песента на Шарифович не беше лоша, молитвата звучеше трогателно, лепата сръбска мома, яка почти колкото зноен момък, демонстрира ербап поведение на сцената, но имаше ли хитов заряд в нея? Категорично не! Такава песен трудно се запомня, незапеваема е, т.е. от нея едва ли ще произлезе шлагер. А идеята на „Евровизия” е точно такава – песента да е ярка, ритмична, да носи етнозаряд, с който да обозначава страната, от която идва, но и да се помни лесно, да може да се тананика в такт. Примери затова от последните години – бол: и гръцката „Мy number one” на Елена Папаризу, и преди това „Wild dances” на Руслана, че даже и миналогодишното рок-предизвикателство на финландската банда Лорди, за която беше направо чудо, че успя да се промъкне сред турци, сърби, гърци и други балканци, наводнили Европа и гласуващи под строй за своите. На гърците обаче тази година заслужено трябва да кажем „Еф харисто поли!” (Благодарим много) за съседското рамо, което ни опряха, давайки на Елица и Стунджи заслужените 12 точки. Не че България не си върна жеста към тяхната песен „Ясу, Мария”, която беше непретенциозна, но доста по-мелодична, ярка и веселяшка отколкото „Молитвата” на комшиите. Нищо лично, но все пак конкурсът е за европейска песен, а и за визия, ако щете. А то взе, че замириса повече на геополитика, натъпкахме я и в развлекателния жанр, до такава степен, че се размиха обективните критерии за оценяване. Ако ги имаше, днес песента на „Евровизия” щеше да е или на Беларус, или на Швеция, или на Ирландия, а защо не и „Вода”...Макар да останаха 5-ти, което си е равносилно на грандиозен успех, нашите също взривиха стадиона в Хелзинки и показаха, че истинските стойности не могат да изтекат, те са неподвластни на политиката и на шовинизма. А Стунджи и Елица ще продължат да си пеят и свирят навсякъде из Европа, ще ги канят и обичат, защото са и уникални, и модерни, и талантливи и неподвластни на конюнктурата.
