През септември 1885-та, на седмата година от свободата, българите решават да вземат съдбата си в свои ръце. Не ги спира нищо – нито несправедливите договори, нито враждебността на Великите сили.
Онзи вдъхновен, възрожденски народ има една цел: Съединението. И я постига с дързост и всеотдайност, отбеляза в словото си за 6 септември президентът Румен Радев.
Събираме се от година на година на славните дати да поменем героите, да почетем делата им. Гордеем се с чужди подвизи, а достойното минало е утеха за безпътното ни настояще, заяви Радев.
Редно е да се запитаме какво остава днес от духа на Съединението? Защо потомците на българите от Княжеството и Източна Румелия, които се събраха в общ дом, днес наричат България "тази държава", а мнозина я напускат? Българският ХХ век бе белязан от трагедии, които внесоха разкол в обществото. Уви, дори демокрацията не успя да го излекува.
Защото Съединението е еднократен акт, но единението е въпрос на съзряване. За героите от Възраждането България стоеше по-високо от користта, от славата и дори от живота им. Този зрял дух възроди България. А днес този дух остана да живее само в книгите и в сърцата на най-ревностните от вас, посочи държавният глава.
Някои побързаха да обявят държавите и нациите за отживелица в глобалния свят. Пренаписваше се историята. Но махалото днес отива в обратната посока. Народите се обръщат отново към себе си и безродността вече не е модерна. Този процес обаче има своите скрити рискове.
За да не скочим от националнихилизма в национализма и ксенофобията, трябва да се обърнем към нашата история и просветления патриотизъм на възрожденците. Зрелият патриотизъм не говори високо, а проникновено. Не се гордее с чужди подвизи, а более за близкия тук и сега. Не битува само в историята, а твори достойното настояще, добави президентът Радев.
