Сегашният главен секретар на МВР Младен Маринов „хвърля пагоните“, за да стане министър. Така поиска от него управляващата коалиция. Този път трябва да й се признае, че уцели в десятката. Защото всички са доволни - ГЕРБ, Патриоти, ДПС, БСП и най-вече ъндърграунда. Казват, че последните дори се готвят за пищен тридневен купон.
Само ченгетата нещо се ослушват. Май не им се ще да повярват, но през последните трийсетина години са видели какво ли не. Все пак им е трудно да определят кое повече е надделяло в избора на Младен Маринов - изминатият неясен професионален път или фактът, че като главен секретар "успя да пречупи гръбнака на битовата и организирана престъпност". Шега, разбира се, но ни се искаше да е вярна част от трудовата характеристика на вундеркина. Ами че нашето момче от охранителната бие по постижения самият Айнщайн.
Докато ученият е защитил дисертация на 22-годишна възраст, то Маринов едва на 19 години завършва Академията на МВР. Така пише в справката, спусната от неясно кого по повод номинирането му за министър. Както придобиването на диплома, така и написването на вълнуваща биография у нас не е проблем. Докато неговите връстници са прохождали по ВУЗ-вете, той вече е бил дипломиран висшист - полицай с кетап. От старшинка - хоп - офицерски кадър. Отдавна нямат никакво значение медийните писания, че в разгара на мутренските години той е бил шофьор и гард на изчезналия подземен бос Мето Илиенски, например. Казват, че дори уредил Светлозар Лазаров, също бивш главен секретар на МВР, на сходна работа при същия работодател.
Ама те журналята какво ли не измислят. Очевидно двамата бъдещи стълбове на МВР са били там на стаж и опознаване на обстановката, а медиите просто завиждат. Щото друго си е да опознаеш тези, с които ще се бориш след време отвътре, нали?
Младенов не си направи труда да отрече или потвърди въпросните писания. А и защо да го прави. Важното е, че е спечелил доверието на партиите - не само на една. Очевидно за тези, които в момента се грижат за кариерата му, е без значение кой с кого е другарувал и на кого е бил ятак. От 1991 до 1997 година историята мълчи от какво точно се е изхранвал бъдещият министър. Той също мълчи. Издигането му за шеф на СДВР и то по времето на Лазаров, озадачи служителите във вътрешното ведомство по простата причина, че Маринов е трупал опит само в охранителна полиция и никога не е разкривал престъпление. Всички негови предшественици, без изключение, са били имена в криминалистиката и са се сблъсквали с престъпността във всичките й форми. Мнозина тогава се усъмниха, че щом издигането на Маринов явно не е по професионални причини, ще да е заради задкулисни такива. Може би заради това по негово време като главен секретар няма нито една разработка стигнала до съдебна зала. Но това са дребни детайли, без значение за възхода на МВР. Ама възход, да видите!
Най-много дивиденти Младен Маринов натрупа по времето на кабинета „Орешарски“. Сигурно си спомняте, че именно той ръководеше полицейските екипи, които се изправиха срещу масовите протести. И до днес не стана ясно, коя „умна глава“ роди идеята за „белия автобус“, който трябваше да мине през множеството хора, за да изведе паникьосаните депутати от парламента. Очевидно е, че всеотдайността на полицейския Айнщайн по това време не е останала незабелязана от политиците, особено от БСП и ДПС. След свалянето на Орешарски, позициите му не само, че не се разклатиха, а напротив. Вътрешният министър Валентин Радев „си го хареса“ за главен секретар в мига, в който прекрачи прага на сградата с лъва на ул. „Шести септември“. Нищо, че новината за този избор „обикаляше“ седмица по-рано из коридорите на парламента. КОЙ му го посочи, а той присърце реализира разпореждането.
Безспорно е, че МВР е в колапс по няколко причини и хората усещат това. Основната е: осезаема липса на експерти. По-голямата част бяха изгонени, а други си тръгнаха сами.
Къде ще се мерят с Айщайновци, стажували в бандитски среди... Ведомството се превърна в арена на сблъсък между няколко политически лобита, които пробутват кадрите си на възлови места. МВР се утвърди като бухалка за саморазправа с неудобните политици, бизнесмени, журналисти и общественици. От една страна пеевските медии, а от друга - службите на вътрешното ведомство. Прибавете прокуратурата - и картинката добива завършен сталинов вид. Каквато е и идеята, естствено.
Служителите пък разбраха, че МВР все повече заприличва на театър и те могат просто да му се любуват като обикновени зрители от ложата. Няма нужда да си дават зор, след като изходът от всеки казус е предварително решен. Младенов сигурно има обяснение за всичко това, но запазва мълание. Така са го учили вузовете, през които е преминал.
Медийните му изяви са спорадични и обичайно развеселяват публиката заради оскъдните думи, с които обяснява един или друг заплетен случай. Но не е важно какво е научил във ВУЗ, а че е минал оттам. Негова запазена марка са думичките "лицето" и "лицата". Какво от това, че се провали тотално по убийството на данъчния Иво Стаменов, бизнесмена Петър Христов, шесторното убийство в Нови Искър, бягствотото на двама затворници и последвалата смърт на един от тях - Владимир Пелов.
Младен Маринов днес ще си легне деполитизиран в ролята на най-висшата професионална фигура в МВР с близо 60 хилядна армия под възглавницата. Утре ще се събуди като най-висшата политическа персона в същото ведомство. За една нощ. Това и Анщайн не го е можел...
Невена Миткова
