Повод за този коментар са заглавия от последния месец и бруталните лъжи в разработките за НАТО и Варшавския договор в разни територии, писани в духа за пътуванията на Васил Левски в лодката на бай Кемал през Дунава.
Ще уточня, че във военните училища преди 10 ноември 1989 година имаше една специалност, която изучаваше различни от другите науки. Включително История на дипломацията, по която полагаше изпит. Изучаваха се томове изворова информация. На нашата група тази материя преподаваше знаменитият габровец Христо Мянков.
И така. Често задаваният въпрос в последните седмици е защо има НАТО, след, като вече няма Варшавски договор. Грешен въпрос. Както е грешна и напълно лъжлива разработката в глава НАТО на Уикипедия. Въпросът е грешен, защото не НАТО е следствие на Варшавския договор,а точно обратното.
Веднага след войната по-малките, напатили се Белгия, Холандия и Люксембург поставят началото на сили за обща сигурност. През 1948 към тях се присъединяват големите Франция и Обединеното кралство, за да се стигне до приобщаването на трансконтинентални сили, което вече е нарушение на Международното право.
Съветският съюз, нещо, което е напълно нормално 4 години след края на Втората световна война, не само сондира, но и се кандидатира за член, като приема идеите и Устава на организацията. На НАТО. Има и самочувствието за паритет, доколкото също вече притежава атомна бомба. Получава обаче отказ. Именно той е причина за старт и подписването на Пакт за обща отбрана във Варшава през 1955 година върху основата на вече съществуващия икономически съюз - Съюз за икономическа взаимопомощ, връстник на НАТО. И светът влиза трайно в правилата на Студената война. Варшавският договор обаче не допуска формалното включване и нарушаването на Международното право на икономическите си партньори в СИВ, като Куба и Монголия. Със статут на наблюдател дълго е и Югославия.
За България днес не е важен въпросът за Варшавския договор и наличието на НАТО. А ясната и обоснована точна дефиниция, извън угодните клишета на Стратегия за национална сигурност, включително неотменимите темели за икономическа устойчивост и разтеж. В това число прекратяване на износа и явната кражба на българското национално богатство. Дори с цената на категорично искане за преразглеждане на Европейския договор и унизителното място на България в него.
И Въпроси далеко от евтината препирня за НАТО и Варшавския договор:1
1.Кой предаде силите и боеспособността на Българската армия?
2. Кой допусна рестрикция на числения състав на армейските сили под 30 000, при 20 000 по престъпния Ньойски договор преди 99 години?
3. Кой позволи и предаде българските интереси с лобирането Югозападните покрайнини да получат легитимиране с ново име, против всякакви опорни точки на българските интереси, включително подаряването на историята и паметта на нашите прадеди за потупване по рамото от слуги на глобалната икономическа идея? И кой ще понесе политическата, а и съдебна отговорност за това?
4. Кой, кога и къде постави въпроса за Западните покрайнини, след разпада на Югославия?
5. Кой, кога и къде постави въпроса за Чл.48 от Ньойския договор и Беломорска Тракия?
6. Каква е политиката към потомците на останалите над 600 000 българи зад националните граници след Ньойския договор?
7. Съществува ли национална идея през ноември идната година опело ли ще правим след 100 години от загробващия националния интерес договор или ще държим речи с либерално лигавене, сервилност и още низ от предателства?
8. Какви са материалните резерви и стандарт на обучение на личния състав? Какъв е резервът от личен състав за възстановяване на основите на националната сигурност?
Защото ще се върна в началото. Съюзниците се срещат и прегръщат на Елба през 1945 година. Четири години по-късно, през 1949 година, те вече са непримвирими врагове.
Някой ще оспори ли, че тук е България? Кой в политическия и военния съюз си позволява да наложи воля на Унгария? Вече и Италия.
Носталгичните разигравания за някакви временни червени, сини, пембени и всякакви политически етюди, или пък сервилните към новите търговци в храма, вероятно носят някому поне 30 сребърника. Но те с нищо не помагат на националното унижение и усещането за недпреодолимо нещастие на мирния и силно трудолюбив български народ. И чист. Български народ.
Няма популистки национализъм! Има национални предатели.
МНОГО СЕ НАДЯВАМ МЕЖДУ 16-И И 19 СЕПТЕМВРИ ДА НЕ ЗАБРАВИМ СЕРВИЛНО 9-А ПЛЕВЕНСКА ДИВИЗИЯ И ГЕНЕРАЛ ВЛАДИМИР ВАЗОВ! ВЯРНО - 100 ГОДИНИ. НО ВСЕ НЯКОЙ ЩЕ ПОМНИ.
Петьо Костадинов
