България не заслужава саможертвата на Георги Марков. Когато го убиха през септември 1978 убиха и мен самият. Убиха по-добрата част. Това заяви журналистът и приятел на писателя Димитър Бочев.
Той бе човек на изящното слово, и на гражданското слово. Когато убиваш един писател се превръщаш в многократен убиец. Ти убиваш един Космос - сюжети, сценарии, фабули, каза още той.
Бочев коментира, че е разочарован от Българското национално радио, на което е предложил да излъчат есетата на Марков. „Преди година се опитахме да излъчим поредица от репортажи по БНР – безвъзмездно. Поднесохме шедьоври на тепсия на БНР, жива класика, а те ни поискаха пари. Това не е ли национален позор? В същото време западните радиостанции дават луди пари за есетата на Георги”, коментира дисидентът.
Публицистът посочи, че Георги Марков се е страхувал за живота си.
„Той се страхуваше, че ще бъде убит, търсеше подкрепа в западната общественост. Той знаеше много добре, че смъртта към плътта му крачеше не от кулоарите на ЦРУ или МИ-6, а от „Шести септември” – от злодеите на държавна сигурност. Жертвата на едно убийство знае най-добре истината за палачите си. В предсмъртния си миг той споделя пред лекаря си: Отровен съм от КГБ и вие нищо не може да направите”. Посочва Бочев.
Георги бе агент на собствената си съвест и заложник на собствения си талант. Неговите творби някога ще се изучават в читанките, както изучаваме Вазов и Йовков. Пиесата "Комунисти" е човешка драма. Тя е тяхна антитеза, отрицание.
В предсмъртния си миг в болница той споделя с лекаря и това са последните му думи: Отровен съм от КГБ и вие нищо не може да направите. Защо му е на Запада да убива Георги Марков? Убиха го, защото Георги разкриваше една нелицеприятна истина за нас самите. Истината за нас самите се оказа непоносима за палачите му, посочи той.
