Бизнесменът Майкъл Чорни да получи разрешение да влиза в България. С този въпрос от известно време се занимават различни лобисти в София. Най-известен сред тях е омбудсманът Гиньо Ганев.
Това съобщиха за Frognews.bg източници от магистратските среди. Ганев направил пътека до кабинета на вътрешния министър Румен Петков, искал срещи и с шефа на Национална служба „Сигурност" главен комисар Иван Драшков. Той настоявал да се преразгледат мотивите и данните за незаконната дейност на Чорни у нас, за да може да бъдат отхвърлени старите обвинения и Чорни да се завърне триумфално в България, където има бизнесинтереси. Източници от „Позитано" 20 пък твърдят, че Гиньо Ганев уговарял със същото прошение премиера Сергей Станишев и дори президента Георги Първанов. Засега обаче нито един от споменатите държавни мъже не бил се „пропукал" под настойчивите опити на омбудсмана да отмени забраната за Чорни да посещава България. От НСС дали ясно да се разбере, че няма да преразгледат позицията на предшестващите си колеги, защото събраните от тях данни били предостатъчни за вземане на съответното решение. Такава била и позицията на вътрешния министър Петков. Въпреки това Ганев не се отказвал и продължавал упорито да чука на вратите на съответните институции с молба да проявят „разбиране".
Михаил Семьонович Чьорни, известен като Майкъл Чорни, е изгонен от страната ни на 18 август 2000 г. със заповед на тогавашния шеф на контраразузнаването ген. Атанас Атанасов. На Чорни, Денис Ершов, Дмитрий Ширков, Равил Хайрулин и Владимир Горшенин се отнема правото на пребиваване и влизане на територия на Република България. Мярката е за срок от 10 г. Сред мотивите за изгонването е заплаха за националната сигурност на държавата.
На 29 август 2000 адвокатът на Чорни - Тодор Батков внася две жалби в съда . Първата е за заповедта на контраразузнаването, с която Чорни е обявен за „персона нон грата" в България. Втората жалба е срещу забраната за влизане на територията на страната.
На 13 февруари 2002 г. Майкъл Чорни подава молба за завръщане в България. На 23 февруари 2002 г. новият шеф на контраразузнаването ген. Иван Чобанов заявява, че за НСС случаят „Чорни" е приключен. На 7 юни 2002 г. министърът на вътрешните работи Георги Петканов заявява пред медиите, че предстои проверка на обстоятелствата, довели до издаването на заповедите на директора за Националната служба за сигурност за забрана за влизане в Република България на чуждите граждани Майкъл Чорни и Денис Ершов. По-късно потвърждава данните в частта за Чорни.
Чорни има забрана за влизане в редица европейски страни. Арестуван е многократно в подозрения за връзки с организираната престъпност.
Освен за Чорни, в последно време омбудсманът Ганев много настоятелно лобирал и за израелски граждани, които желаели да получат българско гражданство и паспорти. Пред съответните служби той обяснявал някакви покъртителни истории, които преди десетилетия били лишили от българското им гражданство съответните лица. Не става дума за израелци, които са свързани с роднински връзки с България, защото те нямат проблем да си възстановят БГ-паспорта, а за неясни случаи, които приличат доста на лобиране. Всъщност ставало дума за получаване на наши паспорти, с които съответните лица спокойно да се придвижват в страните от Европейския съюз и да въртят бизнес там. Подобни случаи вече имало с руски и украински бизнесмени, които представяли доста странни „доказателства" за роднински връзки и български корени, коментират запознати с новия вид „бизнес", известен като „български паспорт". Мотивите на нашенци да подпомагат подобна дейност били чисто финансови, категорични са спецове от МВР. Според тях лобирането на Гиньо Ганев също едва ли е само патриотично.
Припомняме на читателите с какво по закон трябва да се занимава омбудсманът:
Чл. 1. Този закон урежда правното положение, организацията и дейността на омбудсмана.
Чл. 2. Омбудсманът се застъпва с предвидените в този закон средства, когато с действие или бездействие се засягат или нарушават правата и свободите на гражданите от държавните и общинските органи и техните администрации, както и от лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги.
Чл. 3. (1) В своята дейност омбудсманът е независим и се подчинява само на Конституцията, законите и ратифицираните международни договори, по които Република България е страна, като се ръководи от личната си съвест и морал.
(2) Омбудсманът осъществява дейността си въз основа на правилник за организацията и дейността му. Правилникът се изготвя от омбудсмана, одобрява се с решение от Народното събрание и се обнародва в "Държавен вестник".
Чл. 4. Дейността на омбудсмана е публична.
Чл. 5. Омбудсманът се подпомага в своята дейност от заместник-омбудсман.
Чл. 6. Държавните и общинските органи и техните администрации, юридическите лица и гражданите са длъжни да предоставят информация, поверена им по служба, и да оказват съдействие на омбудсмана във връзка с жалбите и сигналите, които са изпратени до него.
Чл. 7. Дейността на омбудсмана и неговата администрация се финансира от държавния бюджет и/или от други публични източници. Омбудсманът е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити.
В обръщението си към гражданите на РБългария като омбудсман Гиньо Ганев казва:
Уважаеми граждани,
България вече е пълноправен член на Европейския съюз - общност не просто на държави и на нации, но и на ценности!
Няма да се уморя да цитирам чл. 6 от Договора за ЕС, който прогласява правата на хората за основополагаща ценност на общия европейски дом. Нещо повече - за първи път в Хартата за основните права на ЕС се включва правото на добро управление и на добро административно обслужване като основно право на гражданите. Това право не се ограничава само до това държавните органи да действат според предписанията на закона, а повелява върховенството на закона да се съчетава задължително с върховенството на правата на човека. Защото едно административно действие може да е напълно законосъобразно и въпреки това да бъде проява на лоша администрация.
И тук ролята на омбудсмана като институция, призвана да се противопоставя на лошите административни практики и да брани правата на хората, ще нараства все повече в национален и в общоевропейски мащаб. Неслучайно една от основните политически препоръки в доклада на Джефри Ван Орден, приет от Европейския парламент в навечерието на приемането на България в ЕС, гласи, че българските власти трябва да засилят ролята на омбудсмана. Това означава, че държавните органи трябва да се вслушват в препоръките на обществения защитник за подобряване на своите администрации и за по-добро управление и обслужване на българските граждани.
Защото силата на една държава не зависи само от качествата на нейните политически ръководители, но и от нейната способност да създаде една компетентна и човечна администрация.
И най-важното:
Омбудсманът не разглежда жалби и сигнали, които се отнасят до:
- работата на Народното събрание, президента, Конституционния съд, Висшия съдебен съвет и Сметната палата;
- осъществяването на правораздаването от съдебната власт - съд, прокуратура и следствие, например когато има влязло в сила съдебно решение, акт на прокуратурата или следствието; или пък висящо досъдебно или съдебно производство;
- частни взаимоотношения между граждани - например междусъседски или роднински конфликти и спорове;
- спорове между граждани и частни фирми, кооперации, банки и пр.
Не се допускат до разглеждане и жалби и сигнали, които се отнасят до нарушения, извършени преди повече от две години или са анонимни.
Бихме попитали, кои от тези неща се връзват с лобиране за Майкъл Чорни и други израелски граждани? Но не ни е работа. frognews.bg
