Неизбежно правя аналог с личната си драма четейки за случая на простреляния от 21-годишен наркоман полицай Георги Йовчев и последвалия призив на Синдикалната федерация на служителите на МВР към Министерство на здравеопазването за вземане на по-сериозни и крути мерки с подобен тип хора.
Да, в България хората със зависимости и психични заболявания са оставени на произвола на съдбата. Трагедията на нас техните близки е също толкова голяма.
В конкретния случай медиите тиражират, че въпросният млад мъж е психично болен. Кога го установиха? По-вероятно е да е със зависимости, пише, че взимал наркотици. Следва да се прави разлика между двете категории. Законът, обаче, я прави доста категорично и когато лицето е със зависимост, в съдебната зала ти казват прибирай си го и се оправяй сам. Моят брат е със зависимости от 10 години; изпочупи всичко, което можеше да се счупи, последно счупи и ръката на майка ни, изнудва и шантажира за пари, които не можем да изкараме, бие и тормози и не само нас; отдавна потърпевши са неговите и моите съседи. За последната една година с майка ми сме завели 6 производства, но агресията и деянията му остават безнаказани. Вместо разбиране в съдебната зала, получих арогантно отношение от съдията на първа инстанция по молбата ми за издаване на ограничителна заповед. Съдът не приема многото доказателства за злодеянията на брат ми, включително видеозаписи от камерата пред входната врата на блока. Изтощих се, а моментът с отчаянието отдавна го минах. И така до ден днешен… живеем в постоянен страх, че ще ни нарани, осакати и дори убие. Заплашва със заливане с киселина. „Евтино“ злодеяние и същевременно слабонаказуемо, както показва практиката.
Бих се обзаложила, че броят на убийците със зависимости е много по-голям от този на убийците с психически заболявания. Логиката ми е, абстиненцията води до мултиплициране на агресията. Такъв бе и убиецът на красивата Виола, такива са много други убийци и потенциални бъдещи такива. Законът е слаб, той направо липсва за този вид престъпно поведение, а законодателната система нехае.
Чули ли сте за правния жаргон ‚стокинг‘ (stalking)? Знаете ли, че в цивилизованите държави за системен тормоз, дори при обсесия, изразена чрез настоятелни телефонни обаждания законът предвижда ефективна присъда?! Само за един ден на 3.09.2018 г. имам 101 обаждания от брат ми…
По въпроса за втората категория хора- психичноболните, нещата са също драматични. Държавата не просто е забравила за тях, а никога не се е сещала. В България хората, страдащи от психически заболявания са подложени на системна дискриминация, а условията в много домове за социална помощ са нечовешки и унизителни. И това не го казвам аз, а докладите на „Аменсти интернешънъл“. Без наличието на специализирани медицински центрове (не ми говорете за Курило! Виждали ли сте какъв зверилник е там?), оставени на пълен произвол, те агонизират, но агонизират и техните близки. Една немалка част от болните скитат насляпо из Европата. Един ден са в Берлин, на следващия в Рим. В един момент близките им се сещат, че липсват от съседната стая и звънят по посолствата. Трагедия! А междувременно, зли хора може да се възползват от тях или с цел сексуална експлоатация, или склоняване към просия. Обяснете ми защо човек с психически отклонения, издирен и прибран от чужбина при близките си след редица перипетии, избира след кратък престой в България отново да се върне на улицата в същата тази чужбина? Ще Ви кажа моята версия: защото местното население там полага грижи за него и го третира като равноправно човешко същество; предлага му се болнично легло, дрехи и топла супа, а добрата дума винаги върви в комплект, защото хората са възпитани и добри християни.
Какво искам да кажа: че системата сама ражда убийци, че Министерството на здравеопазването съществува само заради това, че трябва да има такова министерство, че дори няма регистър на пациентите, че психиатрите в държавните психодиспансери са лицемерни непрофесионалисти, които само гледат как да се отърват и бързат да ударят щемпел ‚вменяем‘.
В случая с ранения полицай Георги Йовчев съм щастлива, че той ще се възстанови! Ползвам повода специално да благодаря на всички служители на 7мо РПУ, които винаги са реагирали бързо и адекватно на моите проблеми. Вършат това, което е в техните правомощия и при това с разбиране. После, обаче, съдът и прокуратурата оплескват работата и обричат хората… някои на смърт!
Ирина Попова, потърпевша
