През последните седмици през Скопие, скромната столица на малка Македония, която е по-малка от Мериленд и има население от едва два милиона души, преминаха редица западни официални лица, пише във „Вашингтон пост”.
Неотдавна страната беше посетена и от американския министър на отбраната Джим Матис, който нарече Македония „надежден партньор по сигурността и даваща ценен принос за световния мир и сигурност“.
Защо се вдига толкова шум? Отговорът е, че на 30 септември гражданите ще гласуват дали да променят името на страната на Северна Македония, за да се сложи край на десетилетия дългогодишен спор със съседна Гърция и да се проправи пътят за членство в Европейския съюз и НАТО. Този избор обаче докосна друга геополитическа надпревара между Запада и Русия, която прави всичко възможно, за да подкопае гръцко-македонското споразумение и с това да блокира разширяването на НАТО. Това, което е впечатляващо, е разликата в тактиката: докато западните демокрации ласкаят македонците с действия и изявления като тези на Матис и германския канцлер Ангела Меркел, Русия провежда скрита пропагандна кампания, наводнява социалните медии с фалшиви новини и субсидира местни екстремисти, които организират протести. „Без съмнение, (руснаците) са прехвърлили пари и те, също така, провеждат кампании за по-широко влияние“, каза Матис, цитира БГНЕС.
Операцията на Москва прилича на тези, които проведе в САЩ, Великобритания и други демокрации преди неотдавнашните избори. Главна характеристика са лъжливите профили в социалните медии, които разпространяват отровни и погрешни информации. „Ню Йорк таймс“ цитира западни дипломати, според които във Фейсбук се появяват всеки ден десетки нови страници, които искат бойкот на референдума: а някои дори съветват хората да запалят своите бюлетини за гласуване. Те разпространяват лъжи за полицейски действия срещу противници на промяната на името. Един активист от гражданската общност каза, че снимка на известна певица, която била нападната при битов инцидент, се завъртяла в социалните мрежи с твърденията, че била пребита, докато протестирала.
Решителността на президента Владимир Путин да унищожи договора за името, дори и за сметка на приятелските отношения с Гърция, е поучителна. Македония не граничи с Русия, но е заобиколена от три страни от държави-членки на НАТО. Тя не представлява никаква заплаха за Русия, но нейното влизане в трансатлантическия съюз и европейската общност ще помогне за стабилизиране на исторически нестабилния ъгъл на Европа. Кампанията на Москва е още едно напомняне, че Путин разглежда отношенията със Запада в съотношение победител-губещ: Всяка придобивка за демокрациите, колкото и да е малка, се счита за смъртна заплаха.
Засега изглежда, че Западът ще надделее. Проучванията показват, че предложението ще мине на референдума, което ще даде на македонския парламент основание за одобряване на необходимите промени в конституцията. Но независимо от резултата, едно послание от Македония е ясно: Путин продължава да е склонен към подкопаване на Запада и неговите институции, когато и където може.
