Празникът на 22 септември е свързан с един от най-важните документи в историята на българската държавност - Манифестът, с който княз Фердинанд обявява Независимостта на България. Именно след прочитането на този Фердинанд става цар на българите. Днес отбелязваме 110 години от обявяването на Независимостта.
Манифестът, изработен в духа на средновековните златопечатни грамоти, е показателен за значението, което държавата отдава на своите документи.
Буквите са със златно покритие, има стари плетеници, които са с флорални елементи, които много наподобяват някогашните текстове. И това е идеята - да се демонстрира приемственост между старото Българско царство и сега обявеното след 1908 г. Царство България.
Художественият проект на Манифеста е поръчан едва след като Независимостта е призната от Великите сили. Струва скъпо за своето време или 6000 златни лева. Впечатляващите изображения с важните дати от нашата история и печатите на 8 действащи министерства са дело на художника Хралапми Тачев. А автор на думите, след които Третото българското царство става равноправно на другите европейски народи - министър-председателят Александър Малинов. В черновата на текста личат и поправките на цар Фердинад.
Интересен е моментът, в който владетелят вижда за първи път Манифеста.
Правителството решава да изненада цар Фединанд, отивайки на посещение при него в Царска Бистрица и обикновено към връх Мусала. Когато стигат на върха, това тук е изключително силно и емоционално, се изважда сандъчето с Манифеста и върху един гранитен камък се разстила този Манифест и негово величество слага подписа си, заедно с министрите, горе високо в планината.
Днес документът се съхранява в Централния държавен архив и рядко се показва пред граждани.
