Беше по-разумно президентът Радев да отпътува за САЩ, а не премиерът Борисов. Въпрос на избор е дали някой иска добре да представи България или добре да представи себе си. Ако ставаше дума за дипломатическия статус на страната ни, най-вероятно президентът щеше да се справи по-добре с това. Това заяви в интервю за Фрогнюз политологът Арман Бабикян.
Г-н Бабикян, пиарите на премиера Борисов определят участието му в ООН като историческо. Споделяте ли тяхната оценка?
Посещението на Борисов в ООН не бележи особен успех. На моменти бе комично за българската публика. Поведението на министър-председател, който се държи като рок звезда и вместо автограф търси ръкостискане, за да бъде заснет, не ми се струва сериозно за лидер на една държава.
Президентът Радев щеше ли да се представи по-добре, ако беше заминал той?
В ООН Борисов не се ползва с особено добро реноме, тъй като почти всички държави в Организацията са наясно, че това е единственият в световен мащаб министър-председател, който е торпилирал лично собствената си кандидатура за генерален секретар на ООН.
Беше по-разумно за САЩ да отпътува президента, който освен друго е учил там, знае английски и не носи този негатив. Оттук нататък е въпрос на избор дали някой иска добре да представи България или добре да представи себе си. Ако ставаше дума за дипломатическия статус на страната ни, най-вероятно президентът щеше да се справи по-добре с това. Борисов прави опит да докаже себе си, но до този момент неуспешно. Въпросът е какво следва за България от едно ръкостискане – нищо. Сега ще има мощна кампания на проправителствените медии, които ще обясняват, необяснимото и ще трябва отново да слушаме колко е важно Борисов да е там, колко е важно, че той е стиснал ръката на Доналд Тръмп, колко е важно, че той е говорил именно на тази висока трибуна, но в международните отношения много е важно какво си казал и кой те е приел. Премиерът на Япония нямаше проблем да има лична среща с Тръмп, президентът на Франция нямаше проблем да има лична среща… Тези неща се договарят далеч преди провеждането на дадено събитие. Ние виждаме натрапчиви сигнали от пресслужбата на Министерски съвет, които гласят: „може би”, „вероятно по-късно”, „евентуално утре”. Това е изключително несериозно, по този начин не се организират срещи между лидери на две държави. Така се случват случайни срещи в коридора. Трябва да спестим подигравките си от състоянието, в което изпадна Борисов, и да се замислим колко тежко и тъжно е това за България.
Проблемът в премиера ли е?
Трябва да си зададем въпроса какво ще се случва на другия ден след като Борисов не е на власт. Ако ще срещнем премиера с друго име или с друга кройка на костюма, няма смисъл. Добре е да има кратко и ясно послание какво трябва да се случи на другия ден. Ако ще дори да са три неща, а не 20 страници. Хората трябва да обяснят каква перспектива търсят. Ако медиите са запушени, тогава хората трябва да поискат промяната на площада. Изход може и трябва да се намери. Безотговорно е да се твърди, че няма начин и нищо не може да се случи. Цялата власт беше в ръцете на Симеон Сакскобургготски, но това не попречи да има промяна след него. Същото се отнасяше и за Иван Костов - всички предричаха три мандата, но не стана нищо подобно. Всички твърдяха така и за тройната коалиция. Безсилието, че ресурсите на властта, било то легитимни или нелегитимни, са мощни и промяна не може да има, е безумно. Промяна ще има и тя зависи от нас. Факт е, че от доста постижения на страната започнахме да вървим назад. Нямам предвид само преките чуждестранни инвестиции, нямам предвид само съдебната система, нямам предвид само свободата на словото…
Несъмнено регресът е и заради корупцията. Как ви се струва идеята на шефа на КПКОНПИ Пламен Георгиев в детските градини децата да учат песнички, които клеймят корупцията?
Може би искат и децата да приличат на премиера и на управляващите. Те също ни пеят песнички за борба с корупцията. Въпросът е дали има такава борба. Възпитанието на децата е много важна и отговорна задача, но родителите до голяма степен знаят как да се справят с нея. Когато децата започват сами да схващат и да обработват информацията от новините и медиите, от интернет, тогава става страшно. Защото виждат, че това, на което са ги учили вкъщи, не е валидно. Виждат, че за да успееш, не е нужно да учиш много, не е нужно да си талантлив, достатъчно е да познаваш правилните хора, да затваряш очите си пред несправедливостта, да стоиш приведен пред началника…Какво ще правим с този свят, който им сервираме на децата?! Ще ги караме да пеят песнички ли?! Свещениците могат да свършат по-добра работа, отколкото шефът на КОНПИ.
Интервю на Даниела Николова
